— Може би са само луди, а?
— Не, има нещо друго, но засега ми се изплъзва.
Тя се отмести, разходи се из кабинета, после отново седна пред компютъра. Трябваше да сравни имената на хората, които Рурк беше въвел.
Операцията беше бавна и се извършваше предимно от компютъра. Докато се взираше в монитора, Ив неусетно задряма.
Не знаеше, че е заспала и че сънува, докато внезапно се видя да гази в река от кръв.
Плачеха деца. По земята лежаха ранени и онези, които още имаха лица, викаха за помощ. Парливият дим проникна в белите й дробове и я задуши, докато прескачаше жертвите. В главата й се въртеше само една мисъл: „Прекалено много са. Не ще успея да спася всички.“
Безброй ръце, по някои от които плътта липсваше, се вкопчваха в глезените й. Ив се спъна и почувства, че пада в дълбок кратер, пълен с още трупове, които бяха захвърлени като счупени кукли. Нещо я дърпаше надолу, докато тя усети, че ще се удави в морето от мъртъвци.
Задъхвайки се, вкопчвайки се в стените на кратера, Ив запълзя нагоре и не се отказа дори когато разрани до кръв пръстите си.
Отново се озова сред дима; продължаваше да пълзи, като се опитваше да си поеме дъх и да прогони паниката, за да направи необходимото.
Дочу тих, сподавен плач и се запрепъва напред през вонящата мъгла, която я заслепяваше. Внезапно видя момиченцето, което седеше на земята, обгърнало с ръце коленете си, и се полюшваше напред-назад, сякаш за да се успокои.
— Не плачи, миличко. — Ив се изкашля, клекна и взе детето в прегръдките си. — Ще се измъкнем от тук.
— Няма къде да отидем — прошепна й то. — Свършено е с нас.
— Ще се измъкнем, ще видиш — повтори Ив. Знаеше, че трябва да го направи. Тръпки я побиваха от ужас, в корема й сякаш се беше скрил рак с ледени щипци. Взе момиченцето на ръце и го понесе.
Чувстваше как сърцето му бие в такт с нейното. Ненадейно отнякъде се дочуха гласове и малката ужасена се вкопчи в спасителката си.
— Искам да се надрусам! Защо нямаме мангизи, че да си купя една доза?
— Затваряй си шибания плювалник!
Ив замръзна на мястото си. Не беше познала гласа на жената, но дрезгавият, подигравателен глас на мъжа я преследваше в най-ужасяващите й кошмари.
Беше гласът на баща й!
— Ти си затваряй устата, мръснико! Ако не бях забременяла, нямаше да се завра в тази дупка с теб и с малката сополанка.
Ив пропълзя още няколко метра. Задъхваше се, детето в прегръдките й тежеше като камък. През гъстия дим смътно различи силуетите на мъж и жена. Моментално позна мъжа — не можеше да не разпознае набитото му тяло, приведените му рамене, начина, по който накланяше глава.
Помисли си: „Нали те убих? Убих те, мръснико! Защо си възкръснал?“
— Те са чудовища — прошепна й момиченцето. — Чудовищата са безсмъртни.
„Греши — каза си Ив. — Умират, ако човек е по-настоятелен и издържи.“
— Трябваше навреме да се отървеш от копелето. — Човекът, който беше бащата на Ив, нехайно сви рамене. — Ама сега е прекалено късно, сладурче.
— Съжалявам, задето не го направих. Въобще не съм го искала туй дете. Длъжник си ми, Рик. Дай ми мангизи за една доза, иначе…
— Да не си посмяла да ме заплашваш!
— Да пукнеш дано! Цял ден се мъча тук с това сополиво хлапе. Длъжник си ми и още как.
— Ето ти наградата! — Ив отскочи назад, когато чу хрущенето на счупени кости и пронизителния вик на жената. — Ето какво дължа на теб и на копелето!
Остана като парализирана, докато той преби жената и я изнасили. Внезапно осъзна, че момиченцето още е в прегръдките й, и нададе писък.
— Ив, престани! Хайде, събуди се. — Щом чу писъка й, Рурк скочи от стола и я притисна до гърдите си, ала тя продължаваше да се съпротивлява.
— Това съм аз! — Блъсна го, изрита го и отново извика: — Аз съм и не мога да се спася.
— Можеш. Вече си будна, до теб съм, погледни ме. — Той натисна копчето на стената и след миг леглото се появи. — Върни се в настоящето, Ив! С мен си, разбираш ли?
— Добре съм… Пусни ме.
— Не си познала. — Рурк седна на ръба на леглото и още по-силно я притисна към себе си, надявайки се тя да престане да трепери. — Успокой се. Успокой се и се отпусни.
— Заспала съм, това е всичко. Или по-скоро съм задрямала само за миг. — Рурк леко се отдръпна и се втренчи в лицето й. Ив не издържа на погледа му, който излъчваше нежност и безпределна любов. Отпусна глава на рамото му и изстена.
— Божичко, какъв кошмар. Почакай само минута, докато се успокоя.
— Не бързам за никъде.
— Навярно още съм под впечатлението на онова, което се случи днес. Не мога да забравя разкъсаните и обезобразени трупове. Ала това е проява на слабост, която може да ми попречи да изпълнявам задълженията си.