Ив взе разпечатката и язвително промърмори:
— Противното щеше безкрайно да ме изненада.
— Най-добре познавам Пол Ламонт. Баща му се е сражавал във френските войни, сетне заедно със семейството си е емигрирал тук. Беше изключително сръчен човек и синът му прилича на него. Пол работи в „Аутотрон“ — една от моите компании, която се занимава с производството на дроиди и малки електронни устройства.
— Приятели ли сте?
— Той е мой служител, а преди няколко години заедно разработихме няколко… проекта.
— За които едно ченге не бива да знае, нали?
— Точно така. Пол работи в „Аутотрон“ вече шест години, през които съм го виждал само по времето на съвместната ни работа.
— Ясно. А какви са уменията, които е наследил от стария Ламонт?
— Баща му беше специалист по експлозивите.
Тринайсета глава
Пийбоди беше прекарала безсънна нощ. Докато се приготвяше да излезе, очите й се затваряха за сън, а тялото я болеше, сякаш беше болна от грип. От снощи не беше хапнала нито залък, въпреки че неизменно се радваше на отличен апетит. Пък и кой ли би могъл да се храни, след като в продължение на часове е събирал откъснати крака и ръце?
Всъщност това не беше най-страшното. Докато работеше с Ив, се беше научила да съсредоточава мислите си и цялата си енергия върху работата.
Повече я измъчваше фактът, че през тази нощ мислите й бяха заети изключително с Макнаб. Беше заспала само за няколко минути и беше сънувала нещо толкова еротично и приятно, че сега не й даваше покой.
Едновременно я ужасяваше и възбуждаше.
Не можеше да се изповяда пред Зийк. Брат й нямаше да разбере как ненадейно се беше влюбила в Макнаб. Никога не беше предполагала, че ще изпита привличане към този фукльо. Не й се искаше да разказва и за кошмара в хотел „Плаза“.
Зийк също изглеждаше неспокоен и тази сутрин сякаш я избягваше.
Пийбоди се зарече, че вечерта ще отдели няколко часа, за да го заведе на вечеря в някой клуб, където свиреше оркестър. Зийк обичаше музиката.
„И на двама ни ще се отрази добре“ — помисли си тя, слезе от ескалатора и се опита да прогони умората.
Зави по коридора и връхлетя право върху Макнаб. Младежът отскочи, блъсна двама униформени, които пък събориха на земята чиновничка от отдела за борба с престъпленията.
Пострадалите го обсипаха с гневни думи, от които той се изчерви още повече, а по челото му изби пот. Едва след няколко секунди той се осмели да погледне Пийбоди.
— На съвещанието ли отиваш?
— Да. — Тя подръпна униформената си куртка.
— Аз също. — Двамата замълчаха и се загледаха един в друг, без да забелязват колегите си, които минаваха покрай тях.
— Откри ли нещо ново за „Аполон“? — осмели се да попита Макнаб.
— Не. — Пийбоди се изкашля, отново подръпна куртката си и с огромно усилие на волята накара краката си да се размърдат. — Лейтенант Далас сигурно ни очаква.
— Да… Добре… — Той закрачи редом с нея. — Добре ли спа?
Пийбоди си спомни за еротичния си сън, в който двамата с него се любеха в различни пози, и се загледа в една точка.
— Сравнително добре.
— Аз също. — Толкова силно стискаше зъби, че челюстта го болеше, накрая се предаде. Знаеше, че трябва да повдигне въпроса.
— Слушай, онова, което се случи вчера…
— Забрави го! — сопна се тя.
— Вече го забравих. Но ако възнамеряваш да се държиш като някоя важна персона…
— Ще се държа както си искам, глупако. Само опитай да ме докоснеш — ще ти изтръгна белите дробове и ще ги хвърля на уличните кучета.
— Същото се отнася и за теб, сладурче. Предпочитам да целуна задника на някоя бездомна котка.
Пийбоди се задъха от гняв и възкликна:
— Какво пък, дори това ти е много!
— Предпочитам мърлява писана пред наперено ченге, което прави стойки.
— Тъпак!
— Фръцла!
Едновременно влязоха в някаква празна стая, затвориха вратата и се вкопчиха един в друг.
Тя захапа долната му устна, Макнаб езика й. Пийбоди го притисна към стената, а той пъхна ръце под куртката й. От гърдите им се изтръгваха стенания. Макнаб сграбчи гърдите й и страстно прошепна:
— Страхотна си. Никога не съм предполагал, че си толкова… надарена. — Зацелува я, сякаш искаше да я погълне, сякаш целият свят се беше съсредоточил в тази целувка. Пийбоди се отпусна в прегръдките му. Чувстваше се безпомощна, виеше й се свят. Внезапно осъзна, че Макнаб е разкопчал куртката й, усети пламенното му докосване.