Никога не беше предполагала, че ръцете му могат толкова да я възбудят.
— Не можем… не бива да го правим — прошепна, но той леко захапа шията й.
— Знам. Ще престанем, но след малко. — Ароматът на сапун, който лъхаше от нея, го подлудяваше. Тъкмо се опитваше да разкопчее сутиена й, когато видеотелефонът на бюрото иззвъня и двамата стреснато подскочиха.
Дишаха тежко, очите им бяха замъглени от страстта, дрехите им — разкопчани.
— Божичко! — изстена младежът.
— Веднага се отдръпни! — Пийбоди го блъсна толкова силно, че едва не го събори, и бързо започна да закопчава куртката си, като бърбореше:
— Навярно причината е в напрежението, в стреса. Има някаква причина, защото всичко това не може да бъде вярно.
— Имаш право. Не правя ли секс с теб, сигурно ще умра.
— Ако пукнеш, проблемът ще бъде разрешен. — Тя установи, че се е закопчала накриво и изруга.
Докато я наблюдаваше, Макнаб почувства още по-голяма възбуда. Езикът му сякаш увеличи размерите си.
— Най-голямата грешка ще бъде да се любя с теб!
— Съгласна съм. — Пийбоди отново закопча куртката си и го погледна в очите. — Къде ще го направим?
— Може би у вас, а?
— Невъзможно е. Моят брат ми гостува.
— Тогава ще те чакам у дома след края на работното време. Ще го направим и ще се върнеш към нормалния си начин на живот.
— Дадено. — Тя рязко кимна, наведе се и взе кепето си. — Напъхай ризата си в панталона.
— Засега няма да го сторя — ухили се той. — Далас ще се учуди какво е онова огромно нещо.
— Сигурно ще предположи, че е самочувствието ти — презрително изсумтя Пийбоди.
— Навярно ще промениш мнението си, като го видиш, малката.
Тя почувства лек гъдел между краката, но продължи иронично да се усмихва.
— Не ме наричай „малката“ — процеди през зъби и отвори вратата, сетне с гордо вдигната глава тръгна към залата за съвещания.
Изпита угризения на съвестта, като видя, че Ив вече беше там и прикрепваше разпечатките към трите табла.
— Радвам се, че най-после дойде — сухо отбеляза началничката й, без да се обръща.
— Попаднах на… задръстване в движението. Искате ли да довърша вместо вас, лейтенант.
— Вече приключвам. Донеси кафе и програмирай екрана. Ще използваме само разпечатки.
— Нека да го направя аз — обади се Макнаб, който току-що беше влязъл. — С удоволствие бих изпил чаша кафе, Пийбоди. Няма ли да работим с дискове, лейтенант?
— Не. Ще съобщя подробностите, когато се съберат всички.
Двамата млади безмълвно се заловиха за работа. Непривичната тишина накара Ив да потръпне. Помисли си, че помощничката й и Макнаб вече би трябвало да си разменят язвителни реплики, ето защо се обърна и ги изгледа.
Забеляза, че Пийбоди беше поднесла кафето на младежа, което беше странно. Но още по-странно беше, че докато копираше дисковете си, тя тайно му се усмихна.
— Да не сте взимали наркотици тази сутрин — подозрително ги попита и се намръщи, когато двамата се изчервиха. — Хайде, изплюйте камъчето — подкани ги, но в този момент се появиха Ан Малой и Фийни.
— Далас. — Ан се поколеба на прага. — Може ли да поговорим насаме?
— Разбира се.
— Побързайте — намеси се Фийни. — Уитни и началникът на полицията всеки момент ще бъдат тук.
— Само за минутка — Ан се обърна към колежката си, която се беше приближила до вратата. — Далас, искам да ти се извиня за вчера. Не биваше да си го изкарвам на теб.
— Сцената беше кошмарна.
— И друг път съм присъствала на подобни сцени. — Тя се огледа и понижи глас. — Държах се отвратително. Обещавам никога повече да не се случи.
— Не се упреквай толкова сурово. Не съм се засегнала.
— А би трябвало. Разследването е поверено на теб, а ние сме длъжни да ти помагаме. Вчера сгреших, издъних се, но искам да знаеш причината. Отново съм бременна.
— Така ли? — Ив премигна и се почувства неловко. — Това добра новина ли е?
— За мен е прекрасна. — Ан тихо се изсмя и докосна корема си. — Вече съм в четвъртия месец, след една-две седмици ще съобщя на командира. Трета бременност ми е и досега състоянието ми не е пречило на работата ми. Вчера изпуснах нервите си… навярно заради мъртвите дечица, но вече владея положението.
— Радвам се. Сигурна ли си, че се чувстваш… работоспособна?
— Разбира се. Но искам още няколко седмици да запазя в тайна състоянието си. Вече два пъти съм минала по този път и знам, че щом всички научат, ще започнат подмятанията и облозите за пола на бебето. — Тя сви рамене. — Иска ми се да приключим разследването преди да започне този цирк. Дано да приемаш извинението ми.