Мислите му изцяло бяха завладени от Клариса. Спомняше си как се бе сгушила в прегръдките му, колко сладки бяха устните й. Лицето му пламтеше от свян. Беше възпитан да вярва в светостта на брачната институция. Досега не се беше обвързвал с момиче, защото беше убеден, че ако даде клетва за вярност, ще трябва да я спазва до края на живота си.
Никога не беше обичал достатъчно някоя жена, за да й се обрече.
Влюбил се бе до полуда в Клариса, но тя принадлежеше другиму.
Измъчваше го мисълта, че съпругът й не осъзнаваше какво съкровище притежава, че се отнасяше зле с нея и й причиняваше страдания. Един брак не биваше да съществува, ако причиняваше страдания на партньорите.
Не, нямаше право да разговаря с Дий, докато подобни мисли обсебваха съзнанието му, не можеше да й предложи съчувствие.
Беше гледал по телевизията репортаж за бомбения атентат. Видяното го беше потресло. Не беше толкова наивен и разбираше, че не всички подкрепяха идеята за премахване на насилието, която беше залегнала във веруюто на хората от Свободна ера. Знаеше, че някои негови съмишленици се отклоняваха от вярата, за да живеят според желанието си, но това не беше престъпно, тъй като всяка религия подлежеше на промени.
Знаеше, че понякога хората са жестоки, че всеки ден се извършват убийства. Но никога не се беше сблъсквал с подобно пренебрежение към живота, каквото беше видял чрез телевизионния репортаж.
Съществата, които бяха способни на такова зверство, не заслужаваха да бъдат причислявани към човешкия род. Те бяха само безсърдечни страхливци, които убиваха от засада. Зийк се надяваше, че те са само единици, странни мутанти в един свят, който не приемаше безсмислената жестокост.
Беше изненадан и потресен, когато видя Ив сред кланицата. Лицето й беше безизразно, дрехите й бяха изпръскани с кръв. Хрумнало му беше, че изглежда изтощена, отчаяна и същевременно изключително смела… после се беше досетил, че навярно и сестра му е там.
Ив бе разговаряла само с една репортерка — красива жена с чипо носле и тъжни зелени очи.
„Ужасяващата гледка е достатъчно красноречива, Надин. Смятам за неуместно да давам изявления точно сега.“
А когато сестра му се прибра и той забеляза колко е изтощена, предпочете да не я разпитва.
Надяваше се да е постъпил правилно. Не искаше да разговарят за онова, което Дий беше видяла и направила, дори не му се мислеше за кървавата баня. Отказваше да мисли и за Клариса, но не успяваше да прогони образа й, който непрекъснато се натрапваше в съзнанието му.
След днешния инцидент тя дори нямаше да се доближава до него, което може би беше за добро. Той щеше да приключи работата си тук и да се върне в Аризона, където щеше да пости, да медитира и да се опита да забрави тази жена.
Най-добре беше няколко дни да си устрои лагер в пустинята, докато съзнанието и чувствата му отново се уравновесят.
Внезапно през вентилационните отвори долетяха звуци. Гневният смях на мъж, нежен женски глас, в който се долавяха плачливи нотки.
— Казах ти, че искам да те чукам. И без това не ставаш за друго.
— Моля те, Доналд. Не се чувствам добре тази сутрин.
— Хич не ми пука как се чувстваш. Важното е да си отваряш краката, когато пожелая.
Последва приглушен вик, който затихна, сякаш някой беше запушил устата на жената. Стъклена чаша падна на пода и се счупи.
— Искам те на колене, мръсницо!
— Причиняваш ми болка. Моля те…
— Я да видим дали можеш да използваш устата си за друго, освен да хленчиш. Да, да, точно така. Хайде, положи малко усилия. Истинско чудо е, че ми става в твое присъствие. По-силно, мръсницо! Знаеш ли къде го пъхах снощи? Къде пъхах онова, дето сега го смучеш? Оправях новата телефонистка. Честно казано, заслужаваше си мангизите. — Той загрухтя като животно, а Зийк стисна клепачи и отправи молитва към Бога да прекрати мъчението на Клариса.
Ата Доналд не се отказваше. Риданията на Клариса подсказваха, че сега я изнасилваше. Чуваха се стенанията и животинските звуци, които Брансън издаваше.
Зийк не знаеше как се е озовал до стълбата. С изумление забеляза, че стискаше тежък чук, а кръвта бушуваше във вените му.
Внезапно се запита какво прави тук. Остави чука и забеляза, че ръцете му треперят. В този миг отблъскващите звуци секнаха. Чуваха се само риданията на Клариса. Зийк колебливо се изкачи по стъпалата.
Трябваше да прекрати издевателствата на Брансън и да спаси бедната жена. Но щеше да го стори като истински мъж, без да напада с оръжие беззащитния си противник.