— Уморена ли си? — прошепна й и сложи ръка на рамото й.
Както винаги, когато погледнеше красивото му лице, Пийбоди се изчерви и за миг го пожела. Ала знаеше, че началничката й не бива да заподозре чувствата й.
— Прекарах безсънна нощ — промърмори и наведе глава.
Рурк леко стисна рамото й, при което сърцето й лудо затуптя, после се обърна към Ив:
— Ламонт ще бъде тук всеки момент. Вече ти казах, че настоявам да присъствам на разговора ви. — Той й направи знак да не го прекъсва. — Преди да заявиш, че нямам право да присъствам на официален разпит, ще ти напомня, че отдавна познавам Ламонт и ще разбера дали лъже.
Ив забарабани с пръсти по масата. Знаеше, че съпругът й има право — погледът му не пропускаше дори най-незначителните подробности и той по нищо не отстъпваше на опитните полицаи, провеждащи разпити.
— Съгласна съм, но при условие, че бъдеш само наблюдател. Не бива да му задаваш въпроси или да коментираш изявленията му, освен ако те помоля да го сториш.
— Дадено. Ще заминаваш ли за Мейн?
— След като свършим тук, с Пийбоди ще отпътуваме със совалката.
— Един от реактивните ми самолети е свободен. Предлагам да го използвате.
— Ще вземем совалката — повтори Ив, а лицето на Пийбоди помръкна.
— Не упорствай — спокойно заяви Рурк. — Ако приемеш предложението ми, ще спестите много време и нерви. И да не забравиш да ми донесеш няколко омара за вечеря — казват, че в Мейн развъждат най-вкусните омари.
Тъкмо когато тя щеше да възкликне: „Как не!“, на вратата се почука.
— Представлението започва — промърмори Рурк и се облегна назад. — Влез.
Ив любопитно изгледа новодошлия. Ламонт имаше гладки розови страни и закачливи сини очи, а на брадичката му беше татуирана стрела, която липсваше на снимката на личната му карта. Очевидно си беше пуснал коса, дългите му къдрици му придаваха вид на невинен ангел. Накратко, беше съвършено различен от консервативно облечения млад човек, когото Ив беше видяла на снимките.
Носеше бяла престилка, бяла риза, която беше закопчана догоре, и тесен черен панталон. Тя забеляза, че елегантните му ботуши са ръчно изработени. Знаеше, че са скъпи, тъй като Рурк също предпочиташе подобни ботуши и притежаваше поне сто чифта.
Ламонт учтиво й се поклони, огледа униформената Пийбоди, сетне се обърна към Рурк:
— Наредил си да ме повикат. — Говореше с едва забележим френски акцент.
— Това лейтенант Далас от нюйоркската полиция. — Рурк не стана да го посрещне, нито го покани да седне. С този жест показваше, че Ив командва положението. — Тя иска да ти зададе няколко въпроса.
— Нима? — Ламонт учтиво се усмихна, но изглеждаше леко озадачен.
— Седнете, господин Ламонт. Преди да започнем ви предупреждавам, че имате право да повикате своя адвокат.
Той смаяно премигна.
— Защо ми е адвокат?
— Не знам. Може би сам ще си отговорите.
— За какво намеквате? — Човекът седна, но очевидно беше като на тръни. — Не разбирам за какво става дума.
— За бомби. — Ив леко се усмихна. — Включи записващото устройство, Пийбоди — добави и съобщи на Ламонт какви са правата му. — Какво знаете за вчерашния бомбен атентат в хотел „Плаза“?
— Гледах телевизионните репортажи. Тази сутрин съобщиха, че са загинали повече от триста души.
— Работил ли сте с пластон, господин Ламонт?
— Да.
— Следователно познавате свойствата му.
— Разбира се. — Той неспокойно се размърда на стола. — Това е лека, еластична и изключително нестабилна субстанция, която често се използва като детонатор при взривните устройства. — Ив забеляза, че леко беше пребледнял, а в очите му вече не проблесваха пламъчета. — Нашата компания изпълнява както правителствени поръчки, така и заявки на по-малки концерни за производство на експлозиви, при което се използват минимални количества пластон.
— Познавате ли гръцката митология?
Той преплете пръсти, после ги отпусна.
— Извинете, не ви разбрах.
— Какво ви говори името Касандра?
— Абсолютно нищо.
— Познавате ли Хауард Баси, известен като Майстора?
— Не.
— Как прекарвате свободното си време?
— Какво?
Ив отново се усмихна. Промяната в ритъма го беше объркала — точно това беше целта й.
— Имате ли хоби, спортувате ли? Какви забавления предпочитате? Надявам се, че Рурк не ви принуждава да работите по двайсет и четири часа.
— Ами… не. — За миг той погледна към Рурк, сетне отново се втренчи в нея. — Понякога играя хандбал.
— Участвате ли в някой отбор или играете сам?
Ламонт избърса устните си с опакото на дланта си.
— Предимно сам.
— Баща ви е изработвал взривни устройства по време на френските войни. Сам ли действаше или с екип?