В края на краищата се съгласи да пътуват с реактивния самолет. Помисли си: „С един куршум ще убия два заека: Пийбоди ще престане да се цупи и ще спестим време.“
Когато слязоха на летището в Мейн, ги лъхна смразяващ вятър. Както винаги Ив беше забравила ръкавиците си, ето защо побърза да пъхне ръце в джобовете си.
Служител на летището, облечен с термогащеризон, се приближи до нея и й подаде кодиращо устройство за лека кола.
— Какво е това?
— За вашето транспортно средство, лейтенант Далас. Паркирано е на второто ниво, клетка номер пет.
— Ах, този Рурк! — промърмори тя и пъхна устройството в джоба си.
— Позволете да ви отведа до паркинга — обади се служителят.
— С удоволствие.
Прекосиха пистата и влязоха в сградата на летището. Залата за пътуващите с частни самолети беше тиха като катедрала, докато в другите зали цереше обичайното оживление: забързаните пътници се блъскаха и крещяха, надвиквани от амбулантните търговци, предлагащи сандвичи или сувенири.
Слязоха с асансьора до паркинга, където служителят ги заведе при бляскава черна кола, която при необходимост се движеше и във въздуха. В сравнение с нея най-модерните возила, които използваха детективите от „Наркотици“, изглеждаха като таратайки.
Служителят добави:
— Ако предпочитате друг модел, имаме нареждане да задоволим желанията ви.
— Не. Благодаря. — Из изчака докато човекът се отдалечи, сетне гневно възкликна: — Ще забраня на Рурк да постъпва по този начин.
Пийбоди с възхищение докосна блестящата задна броня и престорено невинно попита:
— Защо?
— Просто така — отвърна Ив, тъй като не успя да измисли правдоподобно обяснение. Отключи вратата с устройството и нареди на сътрудничката си: — Програмирай указанията, необходими да стигнем до дома на Моника Роуън.
Пийбоди се настани на удобната седалка и потри ръце, докато разглеждаше таблото.
— Как ще пътуваме? По магистралата или по въздух?
— По магистралата — процеди Ив.
— Каквото и да изберем, съм сигурна, че тази красавица направо лети. — Пийбоди се приведе и разгледа вградената компютърна система. — Това е върхът, лейтенант!
— Престани да възклицаваш като шестнайсетгодишна хлапачка и избери маршрута.
— Какво пък, нима е толкова лошо да си на шестнайсет — промърмори по-младата жена, но се подчини.
На монитора на таблото се появи карта, указваща най-краткия път до адреса, който търсеха.
ЖЕЛАЕТЕ ЛИ АУДИО УКАЗАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО?
— попита приятен баритонов глас.
— Мисля, че ще се справим и без теб, приятел. — Ив подкара към изхода.
КАКТО ЖЕЛАЕТЕ, ЛЕЙТЕНАНТ ДАЛАС. РАЗСТОЯНИЕТО, КОЕТО ПРЕДСТОИ ДА ИЗМИНЕТЕ, СЕ РАВНЯВА НА ШЕСТНАЙСЕТ КИЛОМЕТРА И ПЕТСТОТИН МЕТРА. КАТО СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД НАТОВАРЕНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО И ОГРАНИЧЕНИЯТА НА СКОРОСТТА. СЕ ОЧАКВА ДА ИЗМИНЕТЕ ВЪПРОСНОТО РАЗСТОЯНИЕ ЗА ДВАНАЙСЕТ МИНУТИ И ОСЕМ СЕКУНДИ.
— Възможно е да се придвижим още по-бързо. — Пийбоди подкупващо се усмихна. — Какво ще кажете, лейтенант?
— Не сме тук, за да участваме в автомобилно рали. — Ив с умерена скорост излезе от района на аерогарата. Ала щом се озоваха на магистралата, не издържа и натисна педала.
— Господи! Как мечтая за такава кола! — усмихнато възкликна Пийбоди, когато скоростта нарасна дотолкова, че сякаш летяха. — Как мислите, скъпа ли е такава красавица?
ТОЗИ МОДЕЛ СЕ ПРОДАВА ЗА СТО ШЕЙСЕТ И ДВЕ ХИЛЯДИ ДОЛАРА. В ЦЕНАТА НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ДАНЪЦИТЕ И ТАКСИТЕ.
— Леле майко!
— Още ли се чувстваш като на шестнайсет? — Присмехулно попита Ив и зави към изхода от магистралата.
— Да. Искам да получавам повече джобни пари.
Движеха се по шосе, от двете страни на което бяха построени търговски центрове и хотелски комплекси. Движението стана по-натоварено, в небето също летяха много превозни средства, но нямаше задръствания, водачите не си разменяха гневни реплики.
Внезапно Ив пожела да бъде в Ню Йорк, където по мръсните улици се блъскаха нервни минувачи и нахални амбулантни търговци.
— Как ли оцеляват местните жители в тази скука? — обърна се тя към Пийбоди. — Имам чувството, че някой е изрязал картинки от туристически пътеводител, направил е няколко хиляди копия и ги е разлепил във всеки провинциален град. Няма друго обяснение на факта, че тези градчета си приличат като две капки вода.
— Някои хора предпочитат еднообразието. Действа им успокояващо. Когато бях малка с родителите ми предприехме и пътувахме до Мейн. Посетихме националния парк.
Ив потръпна и заяви:
— Националните паркове гъмжат от туристи и гадни буболечки.