— О, да, в Ню Йорк няма никакви насекоми.
— Е, виждала съм по някоя хлебарка…
— Заповядайте в моето жилище. Ще видите цели пълчища.
— Оплачи се на управителя на сградата.
— Непременно. Сигурно ще си вземе бележка.
Ив зави надясно и намали скоростта, тъй като улицата се стесни. Дву– и триетажните сгради бяха неприветливи и построени прекалено близо една до друга. Моравите имаха печален вид, изпод разтопения сняг стърчеше осланена трева. Тя спря до тротоара, застлан с напукани плочки, и изключи двигателя.
ПЪТУВАНЕТО ПРИКЛЮЧИ ЗА ДЕВЕТ МИНУТИ И ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСЕМ СЕКУНДИ. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ЗАКЛЮЧИТЕ КОЛАТА.
— Щяхме да спестим още две минути, ако бяхме пътували по въздуха — промърмори Пийбоди, когато слязоха.
— Престани да се хилиш. Искам да изглеждаш като истинско ченге. Моника наднича от прозореца.
Двете преминаха по затрупаната със сняг алея, Ив почука на вратата.
Дълго чакаха, макар че домакинята трябваше да направи само няколко стъпки, за да отвори. Ив не очакваше радушно посрещане и не остана излъгана.
Вратата леко се открехна и Моника надникна през процепа.
— Какво искате?
— Аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция, а това е помощничката ми. Искаме да ви зададем няколко въпроса. Може ли да влезем?
— Щом сте от нюйоркската полиция, нямате право да ме разпитвате.
— Налага се да ви зададем няколко въпроса, — повтори Ив. — Имаме разрешение да ви разпитаме. Мисля, че ще ви бъде по-удобно да поговорим тук, отколкото в Ню Йорк.
— Невъзможно е да ме заведете там принудително.
Ив въздъхна и прибра значката си.
— Възможно е, госпожо Роуън. Но предпочитаме да не го правим. Обещавам, че няма да ви отнеме много време.
— Неприятно ми е, когато ченгета влизат в дома ми. Все пак жената отвори вратата и добави: — Не пипайте нищо.
Влязоха в тясно помещение, което архитектът навярно шеговито беше наричал „антре“ и което беше с размери метър на метър. Подът беше застлан с избелял, но безупречно чист линолеум.
— Използвайте изтривалката, преди да влезете в чистия ми дом — подвикна домакинята.
Ив послушно се подчини. Докато старателно бършеше ботушите си, успя да разгледа жената.
Моника Роуън изглеждаше точно като на снимката в досието й. Лицето й, сивите й очи бяха сурови, косата й беше прошарена — накратко оказано, външността й беше отблъскваща. Носеше плътен дълъг халат, а в къщата беше толкова топло, че веднага се изпоти.
— Затворете вратата! Нямам възможност да отоплявам жилището както трябва. Само ако знаете какви сметки плащам! Онези типове от комунални услуги са пладнешки разбойници.
Пийбоди също изтри подметките си, пристъпи в антрето и затвори вратата, при което се блъсна в началничката си.
Мотика стоеше със скръстени ръце и намръщено се взираше в неканените посетителки.
— Хайде, задавайте глупавите си въпроси и се омитайте.
„Знаех, че янките са негостоприемни, но подобно посрещане минава всякакви граници“ — помисли си Ив и се обърна към домакинята:
— Тук е малко тясно, госпожо Роуън. Възможно ли е да отидем в дневната и да поседим?
— Постарайте се да приключите по-бързо. Имам си работа. — Жената се обърна и ги въведе в помещение с размерите на стая в къщичка за кукли.
И тук беше безупречно чисто, единственият стол и канапето бяха покрити с полиетиленово платно. Абажурите на двете лампи също бяха увити с прозрачен найлон. Внезапно на Ив й се отщя да сяда. Единствената светлина нахлуваше през тясната пролука между спуснатите завеси.
Ив с насмешка си помисли, че ако тук случайно проникнеше прашинка, щеше да изпищи от ужас и да избяга, подгонена от безмилостния парцал на домакинята. Върху блестящото стъкло на масичката бяха подредени дузина керамични човечета с усмихнати лица. Котка дроид от най-евтините модели бавно се надигна от мястото си, дрезгаво измяука и отново се отпусна на килима.
— Питайте каквото ще питате и се махайте. Трябва да чистя — всичко е разхвърляно.
Ив й прочете правата, а Пийбоди включи записващото устройство.
— Ясно ли ви е какви са правата и задълженията ви, госпожо Роуън?
— Ясно ми е, че неканени нахълтахте в дома ми и че прекъсвате работата ми. Не желая да ме защитава някой адвокат с либерални убеждения, дето ще се преструва, че му пука за мен. Тези типове са марионетки на управляващите и шпионират почтените хора. Започвайте!
— Била сте съпруга на Джеймс Роуън, нали?
— Да, докато капиталистите убиха него и децата ми.
— Доколкото разбрах, сте били разделени.
— Това не означава, че не съм била негова жена.
— Така е, госпожо. Ще обясните ли защо не сте живеели заедно с него и децата ви?