Выбрать главу

— Ако си спомните нещо, което би могло да ни помогне, моля да ми се обадите. Благодаря, че се съгласихте да поговорим.

Двете излязоха, а Моника ги следваше по петите, сякаш се страхуваше, че ще останат в дома й.

Когато се озоваха на улицата, Ив дълбоко си пое въздух и възкликна:

— Да потънем отново сред мръсотията и разврата!

— От тази жена тръпки ме побиха. — Пийбоди потрепери. — Предпочитам да имам за майка бясна вълчица, отколкото такова чудо.

Ив се обърна и забеляза, че домакинята отново ги наблюдава през пролуката между завесите.

— Каква е разликата?

Моника стоя до прозореца, докато колата на неканените гостенки се отдалечи. После се приближи до масичката и взе картичката. Помисли си, че в нея може би е монтирано подслушвателно устройство… Още помнеше всичко, на което я беше научил Джейми. Отиде в кухнята, пъхна картичката в боклукомелачката и натисна бутона.

След това се приближи до видеотелефона и внимателно го огледа. Може би гадните ченгета бяха монтирали и там подслушвателно устройство. От тях можеше да се очаква абсолютно всичко. Устните й се разтегнаха в ужасяваща гримаса. Извади от чекмеджето уред за заглушаване на сигнала и го прикрепи към видеотелефона.

Беше изпълнила дълга си. Години наред дори не беше изразила недоволство. Време бе да получи дължимото й. Програмира номера, а когато от другата страна й се обадиха, изсъска:

— Искам си моя дял! Ченгетата бяха тук, задаваха ми въпроси. Мълчах като риба, но следващия път може да се разприказвам. Знам нещо, което сигурно ще заинтересува лейтенант Далас от нюйоркската полиция. Искам моя дял, Касандра — повтори тя и машинално избърса едва забележимо петно на кухненския плот. — Заслужила съм го!

Петнайсета глава

СКЪПИ ДРУГАРЮ,

НИЕ СМЕ КАСАНДРА.

НИЕ СМЕ ВЕРНИ.

НАДЯВАМЕ СЕ, ЧЕ СИ ПОЛУЧИЛ СЪОБЩЕНИЯТА ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАС И ЧЕ СИ ДОВОЛЕН ОТ РЕЗУЛТАТА. ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ДЕЙСТВАМЕ СПОРЕД ПЛАНА, ПРИСТЪПВАМЕ КЪМ СЛЕДВАЩИТЕ ЕТАПИ. ВСИЧКО ТОВА НАПОМНЯ ШАХМАТНИТЕ КАРТИНИ, КОИТО РАЗИГРАВАХМЕ ПРЕЗ ОНЕЗИ БЕЗКРАЙНИ И ТИХИ НОЩИ — ЖЕРТВАМЕ ПЕШКИ ЗА ЦАРИЦА.

С НАСТОЯЩЕТО ИСКАМ ДА ТЕ ПОМОЛЯ ДА НАПРАВИШ НЕЩО ВМЕСТО НАС, ТЪЙ КАТО ВРЕМЕТО НИ Е ОГРАНИЧЕНО И ТРЯБВА ДА СЪСРЕДОТОЧИМ ЦЯЛОТО СИ ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА. ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ ВСЯКА СЕКУНДА ЩЕ БЪДЕ ЦЕННА.

ПРИЛОЖЕНИ СА НЕОБХОДИМИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ЕДНА ЛИЧНОСТ, КОЯТО ОТДАВНА ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ЕКЗЕКУТИРАНА. ВЪЗНАМЕРЯВАХМЕ В БЪДЕЩЕ САМИ ДА СЕ СПРАВИМ С ТОЗИ ПРОБЛЕМ, НО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НАЛАГАТ НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ.

НЕ СЕ БЕЗПОКОЙ, ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД.

А СЕГА ТРЯБВА ДА СВЪРШВАМ — НЕ БИВА ДА РАЗГОВАРЯМЕ ДЪЛГО, ЗА ДА НЕ НИ ЗАСЕКАТ.

НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА СПОМЕНЕШ ЗА НАС НА МИТИНГА ДОВЕЧЕРА.

НИЕ СМЕ КАСАНДРА.

Зийк остана в апартамента през целия ден. Не посмя да отскочи дори до гастронома на ъгъла, защото се страхуваше да не би Клариса да го потърси точно в този момент. Проклиняше се, задето не се беше досетил да й даде номера на своя портативен видеотелефон.

Тъй като не можеше да стои със скръстени ръце, се зае с нещата, за които на сестра му все не й оставаше време. Отпуши кухненската мивка, затегна капещото кранче, изстърга с гласпапир ръбовете на вратите и прозорците, за да се затварят по-добре, поправи и електрическия ключ в банята. Реши, че преди да се върне в Аризона, трябва да ремонтира електрическата инсталация.

Но дали ще му остане време? Може би с Клариса още тази вечер щяха да заминат на запад.

Господи, защо тя не му се обаждаше?

Установи, че не откъсва поглед от видеотелефона, затова отиде в кухнята и се зае с боклукомелачката. Разглоби я, почисти я и я сглоби.

После се загледа в една точка и се унесе в мечти. Знаеше какво ще се случи, когато заведе Клариса в Аризона.

Не се съмняваше, че семейството му ще я приеме с отворени обятия. Последователите на движението Нова ера вярваха, че трябва да оказват безрезервна подкрепа на всеки изпаднал в беда. Освен това Зийк знаеше, че сърцата на родителите му са отворени за ближния.

Ала знаеше и това, че майка му веднага щеше да прозре чувствата му, колкото и да се опитваше да ги запази в тайна. Сигурен беше, че няма да одобри увлечението му по Клариса.

Стори му се, че чува гласа й: „Тя трябва да се излекува, Зийк. Трябва да я оставим на спокойствие и да й дадем време да осъзнае истинските си чувства. Когато човек е изпитал душевна травма, не реагира адекватно. Бъди само неин приятел. Нито ти, нито тя имате право да бъдете повече от приятели.“