— Физиологичните проблеми на Дрискол не ме интересуват — прекъсна го Ив. — Важното е дали устройството може да се използва не само в лабораторни условия.
— Още не са приключили с финото настройване, но скенерът действа отлично и е далеч по-чувствителен от уредите, с които разполага нюйоркската полиция. Рурк разпореди производството да започне веднага и хората да работят дори през нощта. До утре ще имаме поне четири скенера.
— Ан, ще бъдат ли достатъчни?
— Ако устройството наистина е толкова мощно и чувствително — в което не се съмнявам, щом Дрискол се е възхитил от него, — ще ни свърши добра работа. През целия ден нашите екипи изследваха стадиони и спортни зали. До момента не сме открили нищо подозрително, но работата върви бавно. Освен това хората ми са малко — някои още са заети в „Плаза“.
— Лошото е, че не разполагаме с време — въздъхна Ив. — Остават ни само два дни, ако терористите се придържат към схемата на „Аполон“. Ала не бива да разчитаме на това. В момента не можем да направим нищо повече. Предлагам да се приберем по домовете си и да се наспим добре, за да бъдем във форма утре сутринта.
Пийбоди и Макнаб веднага скочиха от местата си, а тя намръщено ги изгледа.
— Май и двамата имате проблеми с пикочния мехур.
— Не… само че бързам да се обадя на брат ми — смотолеви Пийбоди.
— Аз също. Не, искам да кажа… — Младежът нервно се засмя. — И аз трябва да се обадя на някого.
— Не забравяйте, че докато всичко приключи, трябва непрекъснато да бъдете на разположение — напомни им Ив, а когато двамата излязоха, промърмори: — Какво им става на тези двамата? Напоследък не са на себе си.
— Нито съм видял, нито съм разбрал. — Фийни също стана. — Щом получим разрешението, ще уредя да подслушват видеотелефона на онази Роуън.
— Какво не си видял? — възкликна тя, но ирландецът вече бързаше към вратата. — Тук има нещо гнило.
— Всички сме прекалено напрегнати — отбеляза Ан. — Отгоре на всичко днес е мой ред да приготвя вечерята. До утре, Далас.
— Чао! — Ив взе якето си, преди да си тръгне, още веднъж прегледа разпечатките, прикрепени на таблата.
Апартаментът на Макнаб се намираше на три пресечки от управлението. Двамата забързаха по улицата, подгонени от силния вятър и студения дъжд.
— Ето как ще постъпим… — започна Пийбоди. Беше решила веднага да си изяснят нещата, за да избегнат бъдещи разочарования.
— Не ме учи какво да правя, сладурче. — Тъй като вече се бяха отдалечили от управлението, той закачливо я потупа по задника.
— Ще го направим само веднъж. — Тя отмести ръката му, макар да изпитваше удоволствие от докосването му. — Отиваме в апартамента ти, любим се и край на цялата история. От утре нещата ще си бъдат както преди.
— Добре. — В момента Макнаб би се съгласил да се разходи гол по „Таймс“, само и само да я накара да свали проклетата униформа.
— Първо ще се обадя на брат ми. — Пийбоди извади портативния си видеотелефон. — Ще го предупредя, че ще по-закъснея.
— Предупреди го, че ще се прибереш много късно. — Младежът я целуна зад ухото и двамата влязоха в скромната жилищна кооперация.
Пийбоди усещаше, че страстта й нараства с всеки изминал миг, което едновременно я разгневи и възбуди.
— Зийк още не се е прибрал. Слушай, стой извън обсега на монитора. Не искам брат ми да разбере, че ще закъснея, защото ще се чукам с някакъв кльощав компютърен гений.
Макнаб отстъпи встрани, усмихна се и възкликна:
— Много си романтична, няма що!
— Млъквай! — Тя чу изщракването, което означаваше, че се е включил телефонният секретар, и задиктува съобщение: — Зийк, ще позакъснея. Навярно и на теб се е наложило да останеш по-дълго на работа. Ще се прибера след час… — Младата жена замълча за миг, като видя, че Макнаб е вдигнал два пръста, сетне добави: — Или след два. Стига да не си прекалено изморен, ще отидем в един клуб, където навярно ще ти хареса. Ще ти се обадя отново, за да се уточним.
Прибра видеотелефона в джоба си, а когато се качиха в асансьора, се обърна към младежа:
— Да приключваме по-бързо, Макнаб. Не искам брат ми да се пита къде съм и да му причинявам безпокойство.
— Слушам, лейтенант. Щом нямаме време, ще започнем още сега. — Сграбчи я, притисна я до стената на кабината и страстно я зацелува, заглушавайки протестите й.
— Почакай! — задъхано възкликна тя, щом Макнаб захапа шията й. — В асансьора има ли камери.