— Благодаря за комплимента.
Макнаб само промърмори нещо, а тя почувства как езикът му разпалва страстта й. Ни в клин, ни в ръкав заяви:
— Естествени са. — В мига, когато го изрече, вече й идваше да отхапе езика си. Слава богу, че беше тъмно, та Макнаб не видя как се е изчервила. — Не съм посещавала пластичен хирург, нито пък са ми слагали инжекции…
— Знам, Дий — прекъсна я младежът. — Повярвай ми, нищо не може да подобри сътвореното от природата.
Пийбоди се изчерви още по-силно, но този път от гняв. Не искаше той да я нарича Дий. По този начин отношенията им изглеждаха по-интимни, отколкото й се нравеше. Понечи да му го каже, но не успя, защото опитните му ръце отново започнаха да я милват.
— Толкова си… женствена — прошепна Макнаб. Изпита желание да я целува, докато и двамата останат без дъх. В този миг се разнесе звън.
— Мамка му! — изруга той, нареди на осветлението да се включи и се обърна към Пийбоди: — Чий видеотелефон иззвъня?
За миг се бяха превърнали от страстни любовници в делови ченгета. Тя посегна към джоба на палтото си.
— Мисля, че е моят. Навярно не ни търсят от службата, обаждането е по портативния ми апарат. — Тя блокира изходящия видеосигнал, отметна косата от челото си и включи устройството. — Пийбоди.
— Дий, чуваш ли ме? — Лицето на Зийк се появи на монитора и тя изтръпна. Стотици пъти беше виждала изражението, изписано на лицето на брат й. Така изглеждаха хората, изпаднали в шок.
— Какво се е случило? Ранен ли си?
— Не! Не! Дий, обади се на Далас, после елате в дома на Клариса Брансън. Преди малко убих съпруга й.
Ив прочете написаното на разпечатката, която Рурк й беше дал, и се облегна на стола си.
— Излиза, че през последните шест месеца Ламонт е крал материали от „Аутотрон“.
— Бил е изключително предпазлив и е успял да прикрие следите си. — Рурк не можеше да се примири с мисълта, че е давал заплата на човека, който го е измамил. — Предоставил му бях свобода на действие при закупуването на материалите. Поръчвал е малко повече от необходимото и тайно го е изнасял.
— За да го даде на Майстора. Спокойно можем да го арестуваме за кражба на взривоопасни материали. Като го попритиснем, ще си признае всичко.
Рурк запали цигара, после промърмори:
— Навярно няма да се съгласиш да отложиш ареста, като лично уволня този негодник.
— Предпочитам да го вкарам в затвора преди да си го пребил, иначе ще се наложи да арестувам и теб… Слушай, благодаря ти за помощта.
— Какво каза? Чакай да донеса електронния си бележник, после го повтори, за да го имам на запис.
— Много смешно, няма що. Признателна съм ти за помощта, но това не означава да се главозамайваш. — Тя машинално потърка слепоочията си; предчувстваше, че ще получи страхотно главоболие. — Спешно трябва да разберем кой е следващият обект, набелязан за взривяване от терористите. Ще арестувам Ламонт още тази вечер, за да прекара нощта в килия, което навярно ще развърже езика му… Макар да се съмнявам, че знае обекта и кога ще бъде извършен атентатът.
— Със сигурност познава някого от терористите. — Рурк заобиколи бюрото, застана зад нея и започна да масажира напрегнатите й раменни мускули. — За няколко минути престани да мислиш за разследването. Повярвай, че съзнанието ти ще се проясни.
— Добре, ще те послушам. — Тя наведе глава и почувства, че ръцете му вършат чудеса. — Колко време можеш да продължиш?
— Много повече, ако сме голи.
Ив се засмя и за голяма негова изненада заразкопчава блузата си.
— Ще проверим дали само не се хвалиш… Да му се не види! — Тя побърза да закопчее блузата си, когато комуникаторът избръмча.
— Далас слуша.
— Господи, лейтенант… случи се нещо ужасно!
— Пийбоди, успокой се. — Тя скочи на крака.
— Брат ми… брат ми Зийк…
Ив се вкопчи в ръката на Рурк и се насили да говори спокойно.
— Хайде, не го увъртай. Кажи какво се е случило.
— Зийк твърди, че е убил Доналд Брансън и че се намира в дома му. Вече съм на път.
— Ще се срещнем там. Дръж се. Не предприемай нищо. Разбра ли? Не прави нищо, докато дойда.
— Слушам. Лейтенант…
— Идвам след пет минути. — Ив прекъсна връзката и се втурна към вратата.
— Ще те придружа. — Рурк я последва.
Тя понечи да възрази, но си спомни ужасения поглед на Пийбоди и кимна.
— Ще вземем някой от твоите автомобили, тъй като са много по-бързи.
Шестнайсета глава
Ив беше доволна, че е пристигнала на местопрестъплението преди помощничката си. Видя кръвта около камината и начина, по който Зийк прегръщаше Клариса, и веднага й се повдигна. Помисли си: „Мамка му! Положението е сериозно.“