— Къде е трупът.
— Отървах се от него. — Клариса понечи да се изправи, но краката й се подкосяваха.
— Седни — прошепна й Зийк и й помогна отново да седне на канапето. — Изпаднала е в шок. Трябва да я прегледа лекар.
Ив си каза, че не бива да изпитва съчувствие, но не пропусна да забележи синините по лицето на Клариса. Пристъпи към нея и попита:
— Какво искаш да кажеш? Как си се отървала от трупа?
— Много лесно. — Тя си пое дъх и здраво сплете пръсти те си. — След… след като се случи… онова, изпратих Зийк да ми донесе вода. — Погледна към чашата, която стоеше на масичката. Водата се беше изплискала и бе повредила политурата. — Когато той отиде в кухнята, програмирах един от дроидите да изнесе мъртвеца и да го хвърли в река Ийст. Умея да програмирам дроидите…
— Не беше на себе си — прекъсна я младежът. — Всичко се случи толкова бързо и аз…
— Зийк, ела да седнеш на канапето — нареди Ив.
— Не е виновна за нищо. А го сторих. Аз блъснах съпруга й. Нямах намерение да го убивам, но той й причини болка…
— Седни, Зийк. Рурк, моля те, отведи госпожа Брансън в спалнята й. Мисля, че трябва да полежи известно време.
— Разбира се. Ела, Клариса.
— Зийк не е виновен. — Тя отново се разрида. — Всичко се случи заради мен. Той само се опитваше да ми помогне…
— Не се тревожи — опита се да я успокои Рурк. — Ив ще се погрижи за всичко. Ела с мен. — Обърна се и безмълвно изгледа съпругата си, преди да отведе Клариса.
— Онова, което ще ти кажа, е неофициално, Зийк. — Не — продължи, като тръсна глава, — не говори преди да си ме изслушал. Искам да знам абсолютно всичко. Не пропускай дори най-незначителната подробност.
— Аз го убих, лейтенант…
— Предупредих те да не говориш — прекъсна го тя и се разгневи, задето не я беше изслушал внимателно. — Ще ти съобщя правата, после ще поговорим. Имаш възможност да повикаш адвокат, но като… като приятелка на сестра ти те съветвам да не избързваш. Разкажи ми всичко, после ще отидем в управлението, където официално ще те разпитам в присъствието на защитника ти. След малко ще включа записващото устройство, след това искам да ме гледаш право в очите. Ясно ли е? Не бива да увърташ, нито да се колебаеш. Предполагам, че си извършил убийството по невнимание и при самозащита, но Клариса е объркала всичко, като е накарала дроида да изнесе трупа.
— Искала е само да…
— Млъкни, глупчо! — Ив нервно разроши косата си. — Има начини да бъдеш оправдан — ето защо ти е необходим адвокат. Ще наредя да бъдеш подложен и на психиатричен преглед, което също ще помогне. Но сега ще ми кажеш какво точно се случи, без да пропуснеш абсолютно нищо. Не мисли, че ако пропускаш подробностите, ще защитиш Клариса. Ефектът ще бъде обратен. Помни, че всичко, което ще кажеш, се записва.
— Ще направя както казвате, лейтенант. Моля ви да не арестувате Клариса, защото се страхува от полицията и е толкова изнервена. Съпругът й беше истински звяр, какво ли не й причини. Арестувайте само мен, ако е възможно.
Ив приседна на ръба на масичката и си помисли: „Господи, колко е млад, почти момче.“ Но сега не трябваше да проявява слабост.
— Имаш ли доверие на сестра ти, Зийк?
— Да.
— Тя също ми се доверява. — Ив чу шума в коридора и добави: — Навярно ще влезе тук всеки момент. Ще се държиш ли мъжки?
Той кимна и се изправи, когато Пийбоди се втурна в дневната.
— Зийк! Зийк, добре ли си? — Извика тя, хвърли се в прегръдките му, после се отдръпна и заопипва главата, рамената, гърдите му. — Ранен ли си?
— Не съм, Дий. — Младежът притисна чело до нейното. — Извинявай, че ти създадох неприятности.
— Няма значение. Ще уредим всичко, не бой се. Трябва да повикаме адвокат.
— Не. Не още.
Пийбоди рязко се обърна към началничката си, в насълзените й очи се четеше страх.
— Необходим му е адвокат. Лейтенант, нали няма да го арестувате? Няма да позволя брат ми да попадне в ареста.
— Млъкни, Пийбоди — сопна й се Ив. — Изпълнявай заповедите ми! — Забеляза, че помощничката й вече плачеше и за миг изпита паника. Мислено си повтаряше: „Дръж се, Пийбоди! Дръж се!“ — Седни, полицай.
С крайчеца на окото си забеляза Макнаб, но сега нямаше време да изяснява как е попаднал тук.
— Макнаб, вземи нейното записващо устройство. Ще заместиш Пийбоди, докато разпитвам брат й.
— Лейтенант… — опита се да възрази помощничката й.
— Не бива да участваш при разпита — сама разбираш причините. Готов ли си, Макнаб?
— Да. — Младежът се приближи до Пийбоди и й прошепна: — Дръж се, всичко ще бъде наред. — Взе записващото устройство и го прикрепи към яката на измачканата си розова риза. — На ваше разположение съм, лейтенант.