— Включи устройството, започваме. Лейтенант Ив Далас. Намирам се в дома на Доналд Брансън, където е извършено убийство. Разпитвам Зийк Пийбоди във връзка с предполагаемата смърт на Доналд Брансън. — Тя се облегна на масичката и без да откъсва поглед от лицето на младежа, отново го уведоми за правата му. Пийбоди приглушено изстена.
— Зийк, разкажи ми какво се случи.
Младежът си пое дъх.
— Ще започна от самото начало. Съгласна ли сте?
— Добре.
Той се подчини на инструкциите й — докато говореше, я гледаше в очите и не се колебаеше. Разказа какво беше чул още първия ден в работилницата и за последвалия разговор с Клариса.
От време на време гласът му потреперваше, но Ив само кимваше и му даваше знак да продължи. Искаше камерата на записващото устройство да запечата ужасения му поглед, бледото му лице.
— Докато слизах по стълбите с чантата й, я чух да крещи. Влязох във всекидневната и я видях на пода — плачеше и държеше страната си. Съпругът й крещеше, усетих, че е пиян. Изплаших се, че ще я пребие… Трябваше да му попреча. — Той напосоки протегна ръка и сграбчи дланта на сестра си. — Единственото ми желание беше да я спася от него… не, не е вярно. — За миг затвори очи и се замисли. Ив му беше казала да не пропуска нищо. — Исках да накажа този човек, да му отмъстя заради онова, което беше причинил на Клариса, но знаех, че трябва да я отведа на безопасно място. Той я хвана за косата и я задърпа — очевидно искаше да й причини болка. Опитах се да я изтръгна от ръцете му, блъснах го и… тогава падна.
— Намесил си се, за да му попречиш отново да удари Клариса, така ли? — за пръв път го прекъсна Ив. — Блъснал си го и той е паднал.
— Точно така. Политна назад, а аз само го наблюдавах, сякаш бях хипнотизирай. Не можех да помръдна, нито да разсъждавам. Краката му се подкосиха, после той падна по гръб. Чух как главата му се удари в ръба на камината, рукна кръв. Проверих пулса му, но не го усетих. Очите му бяха отворени, а аурата му беше изчезнала.
— Каква е тази аура?
— Нещо като ореол, който символизира жизнената му сила.
— Добре — промърмори Ив, предпочиташе да не навлизат в странните теории на хората с неговата вяра. — Какво направи после?
— Казах на Клариса, че трябва да повикаме линейка. Знаех, че Брансън не може да бъде спасен, но смятах, че е редно. После щях да се обадя на полицията. Клариса трепереше, беше изплашена до смърт, непрекъснато се самообвиняваше. Повтарях й, че не бива да се отпуска, тя като че ли се посъвзе. Помоли ме да я оставя да си помисли за минута и да й занеса чаша вода. Ако се бях досетил какво е намислила… — Той замълча и стисна устни.
— Зийк, довърши разказа си. Няма да й помогнеш, като я прикриваш.
— Направила го е заради мен, страхувала се е какво ще ми се случи. Нима не разбирате, че е била в шок? — Той умоляващо изгледа Ив, сякаш търсеше съчувствие. — Изплашила се е, казала си е, че всичко ще бъде наред, ако почисти кръвта и се отърве от трупа. Още беше под въздействието на онова, което й беше сторил Брансън. Не е чудно, че се е страхувала.
— Обясни какво се случи, след като отиде да й донесеш вода.
Младежът въздъхна, после кимна и довърши разказа си.
Ив се облегна назад и се замисли.
— Добре. Благодаря ти. Налага се да отидеш в управлението, където ще се проведе официалният разпит.
— Знам.
— Макнаб, съобщи на диспечера, че на този адрес имаме убийство. — Тя погледна към помощничката си, която нервно скочи от мястото си. — Предполагаме, че е извършено при самозащита. Нека изпратят екип от лабораторията. Трябва ни и още една група, която да претърси реката. Зийк, двама униформени ще те заведат в управлението. Не си под арест, но ще бъдеш задържан, докато колегите снемат отпечатъците тук и докато получим официалното ти самопризнание.
— Мога ли преди това да видя Клариса?
— Не бива. Макнаб! — Тя му направи знак да остане при Зийк. — Пийбоди, ела с мен.
Излязоха в коридора. В този момент Рурк слезе по стълбата и обясни, че Клариса е заспала.
— Няма да е задълго — отбеляза Ив. — Пийбоди, стегни се и внимателно слушай какво ще ти кажа. Ще придружиш брат ти до управлението. Ще наредя да го задържат в залата за разпити, не да го затворят в килия. Искам да го убедиш да се подложи на психотест и на детектора на лъжата. Майра ще ни помогне. Ще я помолим да побърза и да приключи доклада си още утре. До довечера ще наемем адвокат на Зийк и ще го освободим. Може би ще го принудят да носи специална гривна, за да не избяга докато заключението на Майра стане известно. Сигурна съм, че ще го оправдаят, тъй като историята му изглежда правдоподобна.