— Лейтенант, не ме отстранявайте от разследването.
— Никога не съм те отстранявала. Не настоявай — гневно прошепна тя, когато помощничката й запротестира. — Ще направя всичко възможно да оправдаят брат ти. Ако работиш по случая, магистратите ще се усъмнят в безпристрастието ти. Дори на мен няма да ми бъде лесно — може би командирът ще отстрани и мен.
Пийбоди не успя да сдържи сълзите си.
— Бяхте толкова добра към него. Успяхте да го накарате да говори убедително по време на записа. Дори отсъствието на адвокат е в негова полза — имахте право.
Ив пъхна ръце в джобовете си.
— Слушай, дори слепец ще види, че Зийк и на мравката път прави. Никой няма да се усъмни, че е действал при самозащита. — А мислено добави: „Особено ако открием трупа.“ — Бъди спокойна, всичко ще бъде наред.
— Трябваше да се грижа за него — разрида се Пийбоди. Ив погледна към Рурк и безпомощно разпери ръце.
Той правилно изтълкува жеста й и взе по-младата жена в обятието си.
— Успокой се, скъпа. — Галеше я по косата, полюшваше я като малко дете и виждаше как жена му страда. — Позволи на Ив да се погрижи за него.
— Искам да разпитам жената — промърмори Ив. Сърцето й се късаше, докато слушаше риданията на сътрудничката си. — Макнаб ще изчака пристигането на униформените. Ще се справиш ли… с нея?
Рурк кимна, а Ив се качи в спалнята на Клариса.
— Извинявай — прошепна Пийбоди, облегнала глава на гърдите на Рурк.
— Няма за какво. Сега ще се почувстваш много по-добре.
Тя поклати глава и потърка зачервените си очи.
— Не биваше да изпадам в истерия.
Рурк нежно вдигна брадичката й.
— Пийбоди, всеки от нас е изпадал в отчаяние.
Ив използва всичките си връзки, оспорва, доказва и дори стигна до заплахи, ала получи правото да разследва смъртта на Доналд Брансън.
Уреди да затворят Зийк и Клариса в отделни зали за разпит, заплаши с дисциплинарни наказания служителите от лабораторията и „метачите“, ако се бавеха прекалено дълго, непрекъснато се свързваше с хората, претърсващи реката, и им пречеше да работят, накара Макнаб да поработи над дроида на семейство Брансън, а когато пристигна в управлението, главата й сякаш щеше да се пръсне от болка. Ала беше доволна, защото беше свършила което си бе набелязала. Малко преди да започне разпитите, позвъни на Майра и уреди на следващия ден задържаните да бъдат подложени на тестове.
Първо се зае с Клариса. Очакваше, че щом тя излезе от шока, ще поиска адвокат, който ще я посъветва да мълчи. Беше сигурна, че за да се спаси, Клариса бе готова да жертва Зийк.
Ала когато влезе в залата за разпити, завари задържаната сама. Беше бледа, пръстите й машинално се свиваха и разпускаха около празна чаша. Ив направи знак на униформения да излезе и затвори вратата.
— Как е Зийк? — побърза да попита Клариса.
— Добре е. А ти как се чувстваш?
Жената въртеше чашата между пръстите си и дълго не отговори. Най-сетне промълви:
— Струва ми се, че сънувам. Не мога да повярвам, че съпругът ми е мъртъв. Мъртъв е, нали?
Ив се приближи до масата и се настани на стола.
— В момента не мога да ти отговоря. Още не сме извадили тялото му.
Клариса потръпна и стисна клепачи.
— Вината е изцяло моя. Бог знае защо го направих. Но бях толкова изплашена, че не можех да разсъждавам.
— Време е да събереш мислите си. — Ив съзнателно говореше прекалено студено и делово. Ако беше проявила съчувствие, задържаната отново щеше да избухне в сълзи. Включи записващото устройство, продиктува задължителната информация и се приведе към Клариса.
— Разкажи ми какво се случи тази вечер.
— Повиках Зийк у дома. Щяхме да заминем заедно… завинаги.
— Любовници ли сте?
— Не. — Вдигна поглед, а Ив неволно си помисли, че никога не е виждала толкова красиви очи. — Никога не сме се… само веднъж се целунахме. Сигурно ще ви се стори абсурдно, но се влюбихме един в друг от пръв поглед. Зийк беше много нежен с мен. Исках да се почувствам в безопасност… копнеех за сигурност. Повиках го и той дойде.
— Къде щяхте да заминете?
— Не съм сигурна. Мисля, че Зийк говореше за Аризона. — Докосна слепоочията си, сякаш искаше да се съсредоточи, и продължи: — Не се интересувах къде ще отидем, стига да беше далеч от Ню Йорк. Събрах най-необходимото в една чанта, а Зийк отиде в спалнята на горния етаж, за да я вземе. Докато обличах палтото си, мислех все едно и също: че заминавам с любимия, че никога повече няма да бъда подложена на тормоз. В този момент се появи съпругът ми. Изненадах се, защото беше казал, че тази нощ няма да се прибере. — Гласът й стана колеблив, тя се разтрепери. — Беше пиян. Като видя, че съм с палто и се готвя да изляза, ме удари силно. Паднах на пода. — Замълча за миг и докосна синината на страната си. — Зийк влезе и извика на Доналд да ме остави на мира. Мъжът ми започна да ругае и да го удря… Не си спомням точно какво му каза, но беше ужасно. После ме сграбчи за косата… закрещях… а Зийк се нахвърли върху него и го блъсна, защото искаше да ме защити. Доналд политна назад, падна… дочу се страшен звук, видях кръвта. Цялата камина беше в кръв. — Тя замълча и отново наведе глава.