Джейн Ан Кренц
Вярвай ми
I
— Вие сте жена, госпожице Уейнрайт. Кажете ми честно мнението си. — Сам Старк замълча за момент и отпи от чашата с бренди. — Мислите ли, че брачният договор е онова, което я е изплашило?
Дездемона Уейнрайт проследи погледа на Старк. Вниманието му бе съсредоточено върху един обект, два етажа по-надолу от прозореца на кабинета. Обхвана я безпокойство, че той се е загледал в трите големи ледени лебеда, които в момента бавно се разтапяха насред лехата в строго поддържаната му градина.
По всяка вероятност персоналът й вече бе заличил повечето следи от внезапно отменения сватбен прием. Петнадесет фунта студена салата от тортелини, двеста миниатюрни питки с аспержи, три подноса козе сирене с подправки и сто и петдесет шункови рула без съмнение бяха натоварени обратно във фургона на фирмата за доставки „Райт Тъч“.
Тортата, истинско пететажно произведение на изкуството, украсено със снежнобели и розови рози, бе надлежно прибрана в специалния сандък за пренасянето й.
Но ледените лебеди бяха проблем. Не само че тежаха много, но вече бяха станали и доста хлъзгави.
Лебедите явно трябваше да бъдат отписани. Дездемона им хвърли преценяващ поглед, когато притеснено последва Старк в крепостта от бетон, стомана и стъкло, която той наричаше дом. Човките на лебедите вече бяха прокапали, а очертанията на перата на опашките им бяха станали съвсем неясни. Нямаше да успеят да ги спасят, дори и ако незабавно ги приберяха във фризера на „Райт Тъч“. Дездемона със съжаление си даде сметка, че няма да може да ги използва за благотворителния прием, който малката й фирма щеше да обслужва във вторник.
Безнадеждна загуба, също като сватбата Старк-Бедфорд.
Най-простото нещо, което би могла да направи с масивните ледени скулптури, бе да ги остави, където са, докато късното пролетно слънце ги разтопи. Това нямаше да трае дълго, вероятно няколко дни. Сиатъл се радваше на един рядък период на слънчево затопляне.
Но Дездемона изпита някаква вина при мисълта да остави лебедите в градината на Старк, от която лъхаше единствено хладна елегантност. Струваше й се безсърдечно да обременява изоставения жених с три толкова внушителни намека за унизителното положение, в което се оказа този следобед. Особено след като смяташе да му връчи и сметката за твърде скъпо струващото поражение.
Дездемона решително вирна брадичка. Не биваше да позволява на вродената си склонност към съпреживяване да отслаби решителността й. Сега не беше момент да съчувства. Ставаше дума за твърде много пари. Разноските по приема Старк-Бедфорд я бяха поставили в доста неизгодно финансово положение.
Тя се опита да намери дипломатичен отговор на въпроса на Старк.
— Не бих могла да кажа дали именно брачният договор е смутил госпожица Бедфорд или не — изрече внимателно.
Приведе се напред, тъй като седеше на самия ръб на стола.
Държеше под око невероятно широките рамене на Старк, за да е сигурна, че той няма да се обърне, докато протягаше ръка към бюрото му от стъкло и никел.
После бързо бутна настрана бележката с извинението на Памела Бедфорд и внимателно сложи фактурата за доставките на такова място, че Старк нямаше начин да не я види, когато се върне на стола си.
— Просто се питах, — каза Старк, като вниманието му все още бе съсредоточено върху лебедите — защото имам навика да анализирам в детайли всеки неуспех.
— Анализ на неуспеха?
— Това е обичайната процедура след всяко нещастие.
— О! Разбирам. — Дездемона се изкашля. — Но наистина не е моя работа, господин Старк. Аз съм само доставчикът. Е, надявам се, че сметката, която ви представям, е повече от ясна. Бихте ли я погледнал?
— Още от самото начало дадох ясно да се разбере, че ще има такова нещо. — Старк опря голямата си ръка на перваза и продължи да изучава лебедите долу.
— Анализ на неуспеха?
— Брачен договор. Мислите ли, че тя се е изплашила, да не променя решението си в последната минута?
— Нямам представа, господин Старк. — След няколко секунди размисъл Дездемона отново се пресегна към бюрото и похлупи обратно бележката на Памела. — За нещастие, няма да мога да замразя отново салатата от тортелини. А и тази седмица нямам поръчано друго меню, което да включва питки с аспержи. Боя се, че трябва да платите всичко, което поръча госпожица Бедфорд.
— По дяволите, какво толкова неразумно имаше в молбата ми да подпише брачния договор? Какво е очаквала тя от мен? Дали наистина е възможно да смятам, че ще остане плътно до мен през следващите петдесет години?
Студеният гняв в гласа на Старк накара Дездемона да се втренчи смаяно в него, по-точно в широкия му гръб. Разбра, че той бе действително изумен от поведението на бившата си годеница. Странно. За този мъж се говореше, че е невероятно умен. Дочула бе един от гостите на приема да го нарича човек — компютър. Но явно не бе така блестящ по отношение на важните неща в живота.