— Защо гледаш към мен?
— Защото ти си експерт по сигурността.
— По дяволите!
Дездемона се усмихна облекчено.
— Знаех, че ще се съгласиш да помогнеш.
„Аз съм експерт по сигурността, да.“ Старк все още се ругаеше, че е идиот, докато следваше Дездемона в гаража на блока й. „Как, по дяволите й позволих да ме манипулира, за да помагам на този неин пропаднал брат?!“ — питаше се той може би за хиляден път.
Дездемона го бе накарала да наруши най-скъпоценното си правило. Той бе престанал да мисли и да действа с рационалната страна на мозъка си. Позволил бе да го погълне хаосът на чувствата. Тук, в котела на вещицата, нещата нямаха нищо общо с логиката. И всеки ход бе коварен и непредсказуем.
Кръвта му изстина, като си спомни как Тони се опита да убеди Дездемона, че той е престъпният мозък, скрит зад цялата тази сложна конспирация. Досега Старк не се бе замислял сериозно, че ако някой наистина се опиташе да хвърли светлина върху проблема, бе напълно възможно, той самият да изглежда също толкова виновен, колкото и Тони Уейнрайт.
Дори повече.
„В края на краищата, — каза си с огорчение Старк — един безпристрастен наблюдател би могъл да реши, че именно аз съм човекът, който познава игрите в нелегалния международен бизнес с технологии.“
А и бе далеч по-запознат с компютрите, отколкото Тони Уейнрайт. Тони беше добър, но бе аматьор в сравнение с него. Имаше и още нещо, което можеше да се обърне срещу Старк. Той бе този, който бе наел Дездемона за доставчик, после я бе прелъстил и бе влязъл в цялата тази пъклена игра.
Принуден бе да признае, че Уейнрайт имаше известно право. Нямаше къде да се избяга от факта, че опитът за кражба на „АРКЕЙН“ и убийството на Върнън Тейт бяха станали след началото на връзката му с Дездемона. Погледнато от този ъгъл, Старк бе отличен кандидат за ролята на лошия тип.
Ревността се смяташе за един от класическите мотиви за насилие. Старк си каза, че не е ревнивец, но се съмняваше, дали някой ще му повярва.
Слава Богу, Дездемона не се бе заинтересувала от този сценарий повече, отколкото когато той обрисуваше Тони като злосторника.
Паркира и изключи мотора. Остана още миг зад волана, наблюдавайки как Дездемона слиза от тойотата си. Тя му махна над покрива над колата си. Обхвана го странно чувство, докато я гледаше. Цялото му тяло се напрегна, като пред битка с невидима заплаха.
„По дяволите. Напълно съм способен да изпитвам ревност!“
Тази мисъл го разтърси. Най-сетне отвори вратата и слезе.
— Имаш ли време за едно кафе? — запита Дездемона, докато той се приближаваше към нея в тихия гараж.
Старк погледна часовника си.
— Мисля, че да. Макбет е с Кайл и Джейсън. Тя спря пред асансьора.
— Наистина мисля онова, което казах преди малко. Радвам се, че ме последва тази вечер. Спести ми необходимостта, да уговарям Тони, да те молим за помощ. Понякога той е ужасно упорит.
Старк натисна бутона на асансьорната кабина.
— Той смята, че виновният съм аз. Че искам да го натопя, защото ревнувам.
— Не се безпокой за това. Тони просто говореше напосоки, както обикновено. Прекалено е развълнуван в момента. Не го обвинявам, че е в това състояние. Та някой се опитва да го натопи за убийство, представяш ли си?
— Може би.
— Слава Богу, че е намерил пистолета преди полицията. Обзалагам се, че това е трябвало да бъде решаващото доказателство срещу него.
— Възможно е.
Дездемона замръзна. В очите й проблесна уплаха.
— Полицията вече може би търси Тони!
— Ще научиш, ако наистина го търсят — каза Старк. — Първото нещо, което ще направят, е да попитат теб или някой друг от семейството, къде е.
— Вярно. Е, щом като още никого не са питали, значи можем да предположим, че така нареченият клиент на Върнън за известно време се е потопил.
Старк не знаеше какво да й отговори. Обгърна раменете й. Този път тя се отпусна на гърдите му. Той също си отдъхна малко. И двамата мълчаха, докато асансьорът стигна петия етаж. Дездемона тръгна напред по коридора и отвори вратата на апартамента си.
— Ще направя кафето.
Старк затвори много внимателно. „Трябва да й кажа истината — мислеше си той. — Трябва да хвърля картите върху масата.“
— Дездемона?
— Да? — Тя му се усмихна през рамо.
— Тази нощ не те последвах, защото се тревожех за теб, или заради някаква телепатична връзка. Тръгнах след теб, защото разбрах, че излъга, когато каза, че Тони още не се е върнал в града. — Старк мушна ръце в джобовете на сакото си. — Помислих си, че искаш да го прикриваш.
— Така беше — тя заобиколи стъкления плот и се зае с лъскавата машина за еспресо. — И след като си разбрал, че лъжа, значи си бил на същата вълна като мен, защото никой друг от семейството не го усети. Това само показва колко близки сме наистина.