Не можеше да има грешка при размяната на портативния компютър с дипломатическото куфарче. Тя бе извършена бързо в полумрака на коридора. Килбърн отвори капака на компютъра, надвеси се над него и набра няколко команди на клавиатурата. Старк знаеше, че той набира „АРКЕЙН“. Междувременно Тони отвори куфарчето, за да види съдържанието му. Погледна вътре и кимна уж доволно.
Сделката бе приключена. С все още извърната настрани глава, Тони дори стисна ръката на Килбърн.
Федералните агенти, с вид на пътуващи бизнесмени, пристъпиха напред.
В последната минута Килбърн усети какво става. Впери див поглед в мъжете, които го обграждаха. После се хвърли към Тони, който лесно избягна удара и го препъна с крак.
Килбърн полетя напред и тежко се строполи на пода. Един мъж в безличен сив костюм коленичи и му сложи белезниците.
Всичко бе свършено.
— Да вървим. — Старк стана от мястото си. Бенедикт остави вестника и също се надигна. Заедно отидоха до страничния коридор, за да видят развръзката.
Там вече се бе събрала малка тълпа.
Килбърн огледа кръга на зяпачите, които го заобикаляха, и забеляза Старк. Лицето му се изкриви от ярост.
— Ти, мръсен кучи син — изруга глухо той. — Всички винаги казваха, че си така адски умен. Ти, проклет кучи син.
— Хванах те — каза Старк.
Двадесет минути по-късно, Старк, облегнат на стената в тоалетната на летището, пъхнал палец в колана на джинсите си, наблюдаваше как Тони сваля мустаците, перуката и грима.
— Много добре се справи — похвали го. Бенедикт сияеше.
— Такова е моето момче!
Тони се постара да овладее ликуващата си усмивка. Срещна очите на Старк в огледалото.
— Благодаря.
— Искаш ли работа? — Тони пребледня.
— Работа?
— Смятам да разширя „Старк Секюрити Системс“ с нещо като разузнавателна служба. Ще ми трябват няколко компютърно грамотни хора, които да работят под прикритие и да събират доказателства на място. Интересува ли те?
Бенедикт изненадано вдигна вежди. Погледна Старк, но не каза нищо. Чакаше отговора на сина си.
— Да-а. — Тони говореше предпазливо, но очите му пламтяха от вълнение. — Може и да се заинтересувам.
— Окей — каза Старк. — Назначен си. Обади се на секретарката ми утре заран. Тя ще се погрижи да те впише във ведомостта.
— Просто ей така?
— Защо не? Компанията е моя. — Тони присви очи.
— Това да не би случайно да е един много хитър начин, да спестиш на Дездемона средствата, които успявам да изкрънкам от нея между ангажиментите си?
— Искаш ли работата или не?
— Да-а. — Тони се засмя и дръпна изкуствения мустак. — Искам работата.
На следващата сутрин Август остави чашата си с мляко с израз на мрачна решителност и огледа публиката си.
— Изобщо не съм сигурен, — произнесе напевно той — че одобрявам тази засилваща се тенденция към редовна работа, която се налага сред младото поколение Уейнрайт.
Дездемона, Силия, Бес, Жулиета и Кирстен, насядали около две масички в кафенето, простенаха едновременно.
— За Бога, скъпи. — Бес успокоително потупа Август по ръката — това е само дневна работа. Тони ще има възможност да следва артистичната си кариера.
— Но дали ще иска да я следва? — запита мрачно Август. — Точно това ме тревожи. Единственото, за което вече може да говори, е новата му служба като компютърен шпионин.
— Той е Уейнрайт — каза спокойно Силия. — И никога няма да се откаже от сцената.
— Всъщност, ако се замислим, работата му в „Старк Секюрити Системс“ също изисква артистични умения — забеляза Кирстен. — Старк каза, че е бил много впечатлен от изпълнението на Тони снощи на летището.
— И помисли само за допълнителната финансова стабилност, която това ще донесе в семейството — добави Силия.
— Вярно е — кимна Август, но явно не бе убеден докрай.
— Тони изглежда много ентусиазиран — каза Бес. — Направо въодушевен. Нека бъдем честни. Всички знаем, че от години той ставаше все по-объркан и нещастен. Когато говорих с него тази сутрин, сякаш бе нов човек.
— Не отричам, че това е важно — призна Август. — Надявам се, всичко да е наред. В края на краищата, Старк ще става член на семейството. Тъй че Тони не е отишъл да работи за чужд човек.
Дездемона не можеше да издържа повече. Тя грабна една салфетка и избухна в сълзи.
Всички смаяно се извърнаха към нея.
— Какво има? — запита разтревожено Силия.
— Предсватбена треска — обяви Бес.
— Не, не е това. — Дездемона избърса очите си. — Е, може би донякъде. Толкова се тревожа за него, знаете ли.
— За Старк ли? — запита Бес.
— Тъкмо когато вече си мислех, че съм го научила да вярва на хората, трябваше да се случи тая тъпа бъркотия с Дейн Маккалъм.