— Нужди…
„Аз наистина ги имам доста — помисли си тъжно Старк. — Толкова много нужди. Странно, че не съм си давал сметка, колко силни са те до този момент.“
— Уверявам ви, че ще останете удовлетворен — добави Дездемона сериозно.
— Удовлетворен. Да. Би било хубаво.
— Аз лично ще направя всичко, което е по силите ми, за да не съжалявате за решението си. — Тя му протегна ръка.
Старк стана и обгърна пръстите й в своите. Здраво.
— Сигурен съм, че няма да съжалявам.
Вгледа се настойчиво в очите й. След миг почувства, че пръстите й се опитват да се освободят, като ято пленени птици. Осъзна, че ги бе задържал твърде дълго.
Дездемона му се усмихна лъчезарно, когато пусна ръката й.
— Довиждане.
— Довиждане, Дездемона — отвърна й неохотно.
Тя тръгна към изхода, стиснала в малкото си юмруче своето копие на договора.
Старк проследи с поглед, как вратата се затвори зад нея.
„Идеално.“
Жулиета, Кирстен и Хенри вече чакаха Дездемона два часа по-късно, когато тя триумфално се появи на главния вход на „Райт Тъч“.
— Подписа ли договора? — запита нетърпеливо Жулиета.
— Ето го. — Дездемона размаха листите във въздуха. — Приятели, това е първата ни крачка в големия бизнес. Щом веднъж се разчуе, че ние сме изключителният доставчик на „Старк Секюрити Системс“, вече нищо няма да може да ни спре. Най-известните компании в града ще молят за услугите ни.
Кирстен се засмя.
— Вече достатъчно говорихме за бизнес. Имам един по-интересен въпрос. Беше ли права Памела Бедфорд?
— За какво?
Дездемона гледаше договора в ръката си с неприкрито самодоволство.
— Старк наистина ли носи джинси и маратонки в офиса си?
— Да.
Тя изучаваше подписа на Старк под скъпоценния договор. Беше едър, решителен, съвършено мъжки подпис.
— И едно симпатично пластмасово калъфче с писалки в джоба на сакото си.
Хенри сложи ръка на сърцето си и простена.
— Как можеш да работиш за човек с такъв идиотски вид?
Дездемона изгледа всички присъстващи със стоманен поглед.
— Искам отсега едно нещо да ви стане ясно. Не желая повече никакви тъпи забележки по негов адрес. Старк е наш високо ценен клиент. И като такъв, докато не се докаже, че е масов убиец, той не може да направи нищо погрешно. Разбрахте ли?
Хенри стегнато отдаде чест.
— Разбрахме, о велики, вдъхновени вожде. — Кирстен се разсмя.
— Ясно.
Жулиета също се усмихна, но изражението й стана замислено.
— Разбрахме.
— Отлично. — Дездемона се завъртя на пети. — Ако някой има нужда от мен, ще бъда в кабинета си, за да се възхищавам на новия си договор със „Старк Секюрити Системс“.
„И да мисля за онази странна тревога, която изпитах, когато го видях отново този следобед.“ — мина й през ума.
Дездемона притежаваше безспорната интуиция на Уейнрайт. И в този миг долавяше много добре как нещо пее в нея. Втората й среща със Старк не можеше да бъде случайна. Една Уейнрайт бе в състояние да разпознае знака на съдбата.
Преди две седмици, когато срещна Старк за първи път, се бе запитала какво би станало, ако се бяха срещнали на друго място и в друго време.
Сега щеше да има шанса да разбере.
IV
Две седмици по-късно Старк стоеше с Дейн Маккалъм и наблюдаваше оживената тълпа, събрана в дневната му. Заля го вълна на облекчение. Никой не изглеждаше отегчен или притеснен. Гостите му изглежда се забавляваха. Храната беше страхотна, обслужването — безупречно.
Това бе първият прием, който „Райт Тъч“ бе организирала, след подписването на договора.
Коктейлът тази вечер бе финалната част на целодневния семинар по въпроси на корпоративната сигурност, който „Старк Секюрити Системс“ организираше за своите потенциални клиенти. От гледна точка на Старк, семинарът бе най-лесното. Онова, от което се боеше, бе светската част, която неизбежно щеше да го последва. Винаги се бе ужасявал от подобни неща.
Но вече не. Дездемона се бе погрижила за всичко.
— Няма да ти е лесно да се отървеш от цялата тази тълпа — забеляза Дейн. — Те всички се забавляват.
— Казвам ти, Маккалъм, че идеята да наема професионален доставчик, бе най-добрата след разработването на основните принципи на „АРКЕЙН“.
— Е, да не преувеличаваме чак толкова.
— Защо не. — Старк бе почти замаян от успеха си. — Дездемона е организирала всичко като по ноти. Не забелязвам нито един пропуск. А от мен се искаше да подпиша само чека. Така трябва да се правят тези неща, Маккалъм. Просто не знам как не съм се сетил по-рано.
Дейн сви устни.
— Нещо като да имаш жена само привидно, искаш да кажеш?