Сравнението допадна на Старк.
— Точно така. Всички удобства и никакви неприятности.
— И никакво удоволствие.
— За това не знам. — Старк отпи глътка вино от чашата си. — Никога не успях да се оженя.
— И затова не знаеш какво пропускаш. — Дейн замислено погледна към Дездемона в другия край на стаята. — А може и нищо да не пропускаш, дявол да го вземе. Може и да получиш всичко, което трябва.
— Какво искаш да кажеш? — Дейн сви рамене.
— Ти си умен мъж. Всички го знаят. А в наши дни един умен мъж може да получи всичко, без да му се налага да плаща цялата цена.
Старк проследи погледа му до мястото, където Дездемона разговаряше с един корпоративен мениджър от Ийстсайд с твърде сериозен вид. Притеснен от недостатъчните си светски умения, Старк я бе помолил да поеме ролята на домакиня и да разговаря с гостите, когато е необходимо. Тя го правеше с изключителен такт и той успя да забележи, че никой от присъстващите не оставаше задълго сам.
Дездемона отведе мениджъра при една малка групичка бизнесмени и го представи. После се оттегли с лъчезарна усмивка и се приближи до друга група.
Усмивката й накара стомаха на Старк да се присвие от вълнение. И то не за първи път.
Дездемона бе облечена в семпла черна рокля, която подчертаваше тялото й на интересни места. Червените й коси бяха прибрани с черна кадифена панделка. Няколко палави къдрици се бяха измъкнали и танцуваха свободно около малките й, изящно оформени уши. Бижутата й се състояха единствено от чифт блестящи обеци. Тя успяваше да изглежда гореща и хладна едновременно. Близка и все пак недосегаема.
Старк разпозна острото, приковаващо усещане, обхванало слабините му. Беше чиста, неподправена възбуда. Заедно с него дойде и първичното чувство за притежание, поразило го в мига, когато се увери, че Дейн наблюдава Дездемона не по-малко съсредоточено от него. Неприкритият интерес на Дейн накара косъмчетата по врата му да настръхнат.
— Върви и си намери свой собствен доставчик — каза му.
Той многозначително се ухили.
— Значи такава била работата, а?
Старк не отговори. Този въпрос отекваше в него вече цели две седмици. И дори още преди това, ако трябваше да бъде искрен. Не бе успял да забрави Дездемона нито за миг, след нощта на провалената си сватба.
Разбрал бе, че нещата са сериозни, когато си даде сметка, че мислите за нея му пречат да се концентрира. При нормални обстоятелства нищо не бе в състояние да попречи на концентрацията му.
Погледна замислено към Дездемона, питайки се, дали не е изтълкувал погрешно топлината в очите й. Знаеше, че не е много добър в тълкуването на разнообразните чувствени знаци, които жените използваха. Но въпреки всичко бе готов да се закълне, че тя е заинтригувана от него не по-малко, отколкото той от нея.
— Не че искам да сменя темата, — промърмори Дейн — но Памела още ли не ти се е обадила?
— Кой?
Три часа по-късно Дездемона изпращаше двамата си помощници на вратата на кухнята. Хенри вървеше напред, натоварен с кашони стъклени чаши.
Върнън Тейт, новият скулптор на ледени фигури и момче за всичко, спря на горното стъпало и плахо й се усмихна. Всичко, което Върнън правеше, бе някак плахо и скромно. По характер той беше пълна противоположност на Рафаел. За Дездемона това бе една приятна промяна.
— Мисля, че привършихме, госпожице Уейнрайт — каза Върнън. — Проверих още веднъж кухнята. Хенри се погрижи за дневната. Ще имате ли нужда от още нещо тази вечер?
— Не. Вие с Хенри върнете фургона в „Райт Тъч“ и разтоварете. Аз ще дойда с моята кола.
— Окей. — Върнън стисна още по-здраво кашона с чинии, който държеше. — Добре мина, не мислите ли? Искам да кажа, всички изглежда се забавляваха.
— Всичко беше чудесно. — Дездемона му се усмихна с благодарност. — Не знам какво щяхме да правим без теб, Върнън.
Това бе самата истина. Върнън сякаш й бе изпратен от провидението. Един ден миналата седмица той влезе в офиса й и плахо попита за работа. Когато погледна молбата му за постъпване и видя вълшебните думи „скулптор на ледени фигури“, нае го на часа.
Той се оказа и усърден работник, който с желание вършеше всичко, което се наложеше. И най-важното, не се правеше на примадона, щом станеше въпрос за изкуството му. Готов бе да изработва всякакви фигури по поръчка. Когато Дездемона поискаше лебеди, получаваше лебеди. Когато искаше делфини, получаваше делфини.
Върнън беше тих, ненатрапчив и трезвеник. Чертите му бяха правилни и все пак някак неподдаващи се на описание. Най-вероятно бе в края на тридесетте. И челото, и брадичката му бяха някак скосени. Не се усмихваше често, нито пък се мръщеше. Вървеше с леко приведени рамене.