Върнън сепнато кимна, явно смутен от щедрите й благодарности.
— Наистина имах нужда от тази работа. Радвам се, че рискувахте да ме назначите, госпожице Уейнрайт. Ще се видим по-късно, нали?
— Разбира се.
Той заслиза по стълбите, но след малко отново спря.
— Между другото, фигурите за утрешния обяд са готови. Делфини, точно каквито искахте.
— Ако са също като тези, които направи за приема на Самнър Бенч в неделя, няма начин да не ги харесам — увери го Дездемона.
— Не се безпокойте. Наистина се потрудих върху тях.
— Чудесно. Ще се видим по-късно, Върнън.
Дездемона махна на Хенри, който тъкмо палеше мотора на фургона. Хенри й махна в отговор и изчака Върнън да са качи отзад.
Старк се появи отнякъде и застана на прага зад нея.
— Не се обиждайте, но новият ви човек някак не пасва на останалата част от персонала ти. Изглежда прекалено нормален.
— Знам. Това е една приятна промяна.
Дездемона затвори вратата на кухнята и се извърна с лице към клиента си.
Първият й импулс беше да отстъпи назад, защото Старк бе прекалено близо. Тя все още го намираше за зашеметяващ от такова разстояние. Обаче нямаше накъде да отстъпва, защото вратата бе подпряла гърба й.
Вдигна поглед към него и остана без дъх. Зад очилата в златна рамка зелените му очи светеха с трудно овладян огън.
В този миг разбра със сигурност, че той я желае.
Чувственото напрежение, което отекваше в нея винаги, когато Старк бе наблизо, я правеше нервна. Това усещане се засилваше с всяка тяхна среща. Не бе сигурна как да се справи с него, защото изживяването бе нещо съвсем ново. Интуицията й на една Уейнрайт я подтикваше да остави всяка предпазливост, но все още се колебаеше.
Не че съвсем нямаше опит с мъжете. Все пак беше на двадесет и осем години. Наистина, семейството й винаги я беше покровителствало, особено завареният й брат, Тони, а братовчедка й и леля й, които изпълняваха ролята на сватовници, неведнъж я бяха изпращали на внимателно организирани срещи.
Но нейната интуиция на Уейнрайт никога не бе провокирана така силно, нито пък принуждавана да изрази някакво определено мнение в присъствието на тези грижливо подбрани мъжки екземпляри. И никой от мъжете, избрани от Жулиета и Бес, не бе карал вътрешностите й да се разтапят тъй, както правеше Старк.
А това беше плашещо. Вълнуващо, но определено плашещо.
Освен че трябваше да се справи със собствените си хаотични чувства и мощните импулси на интуицията си, Дездемона имаше и още един проблем. Напълно съзнаваше, че все още е прекалено рано да мисли за някаква сериозна връзка със Старк. Напомни си, че той е много чувствителна натура. И че ще му е нужно време, за да превъзмогне дълбоко травмиращото преживяване, да бъде изоставен пред олтара.
Пое си дъх и се усмихна ослепително, за да прикрие несигурността и скрития си копнеж.
— Всичко е почистено — махна с ръка към изрядно подредената кухня. — Мисля, че мина добре, какво ще кажете?
— Идеално. — Старк гледаше устните й с унесено изражение. — Всичко беше идеално. Вие сте най-добрата идея, която ми е хрумвала от много време.
— Радвам се, че сте доволен от услугите ни — рече тя припряно. — Според нашия график, следващото събитие е след десет дни.
— Имам едно парти в четвъртък вечер. Ще дойдете ли с мен?
Дездемона го погледна разтревожено.
— Четвъртък вечер? Няма го в моя график.
— Не аз давам партито, друг. Имам нужда от дама.
— От дама? — повтори Дездемона, останала без дъх. „Една истинска покана?“ Зави й се свят от вълнение.
Той я канеше на истинска среща. Решението зависеше от нея. Твърде скоро. Прекалено скоро. Но не вярваше, че ще успее да му откаже.
Черните вежди на Старк се събраха в солидна линия на челото му.
— Нещо такова. Не бих искал да ходя сам, но пък и не ми се търси някоя, която да си въобрази нещо. Просто ми трябва придружителка за вечерта.
— О!
Дездемона бе съкрушена. Той просто имаше нужда от фигурантка.
— Все още се чувствам малко неудобно — продължи Старк, явно без изобщо да забелязва реакцията й. — Всичките ми познати знаят какво стана между мен и Памела. А не искам цяла вечер само да отбивам въпроси и да слушам съчувствени съвети.
— Разбирам.
— По дяволите, изобщо не желая да ходя там, ако трябва да бъда искрен. Но Маккалъм и секретарката ми настояват на всяка цена да отида.
— О, нещо свързано с бизнеса, предполагам?
— Да. — Старк прокара голямата си ръка през косата си. — Ако бях женен, жена ми щеше да ме придружава.
— Естествено. — Устата на Дездемона изведнъж пресъхна.
— Но нямам жена.