— Знам.
— Единственото, което имам, сте вие. По договор. Старк неочаквано се извърна. Свали сакото си и го метна на един шкаф.
— Ще ви платя за изгубеното време, разбира се. Дездемона остана без дъх от удара. Само миг по-късно вече бе побесняла от ярост.
— „Райт Тъч“ не предлага услуги на компаньонки! Ние доставяме продукти.
Той я погледна през рамо, докато разхлабваше вратовръзката си. Очите му бяха неразгадаеми.
— Не ви ли харесва идеята да дойдете на партито заедно с мен?
— Идеята ви, да ми платите, е онова, което ме смущава! „Проклета да съм, ако му позволя да ме превърне в съпруга — заместител!“
Старк се усмихна мрачно.
— А какво бихте казала, да го направите безплатно?
— Моля?
— Елате с мен на партито. Няма да ви плащам и все пак бихте могла да оползотворите времето си там.
Тя го изгледа сърдито.
— Не разбирам.
— Можете да използвате вечерта за осъществяване на нови бизнес контакти, също както смятам да направя и аз. Кой знае. Може пък да намерите някакви клиенти. Нали така стават нещата. Светските връзки водят към връзки в бизнеса. И двамата ще можем да се погрижим за бизнеса си.
Дездемона се постара да се овладее поне външно. Тя бе жена с отличен самоконтрол. И нямаше да хване най-близкия тежък предмет и да го запрати към другата страна на стаята.
— Трябва да видя графика си за седмицата — произнесе навъсено.
— Направете го.
Раменете му се напрегнаха. Старк рязко се обърна, прекоси кухнята с няколко крачки и застана пред нея. С развързаната си вратовръзка и разкопчаната си яка изглеждаше доста по-малко цивилизован от преди.
— И се погрижете да го съгласувате с моя. Тя примигна и бързо отстъпи назад.
— Велики Боже. Не ми казвайте, че сте ядосан, само защото не съм сигурна, дали ще мога да ви придружа на някаква бизнес среща.
— Защо, по дяволите, да съм ядосан? — Той се приведе и подпря широките си длани на вратата зад нея, лишавайки я практически от всякаква възможност за бягство. — Нямам никакво право да се ядосвам, нали?
— Безспорно.
С ъгълчетата на очите си Дездемона не можеше да не забележи жилавите му китки. Старк без съмнение можеше да бъде опасен при известни обстоятелства. Но тя с изненада си даде сметка, че той не буди у нея истински страх, а само трептящо женско неспокойство.
— Ако някой има право да бъде раздразнен, това съм аз.
— Не виждам причина за това. Просто ви предлагам една добра възможност за бизнес контакти.
— Бизнесът ми върви добре напоследък.
— Благодарение на мен, нали?
— Никога не съм ви молила за никакви услуги — заяви рязко Дездемона.
— Ако в четвъртък дойдете заедно с мен, ще го считаме за взаимна услуга. Нека дори да го наречем сделка.
— Сделка?
— Да. Какво ще кажете? — устните му студено се присвиха. — Ако сте свободна, искам да кажа.
Дездемона се почувства уязвена до нетърпимост.
— Добре — вирна брадичка. — Ако съм свободна.
— Казвал ли ви е някой някога, че страхотно се пазарите, госпожице?
— Ако става въпрос за това…
Устните му се спуснаха към нейните и съприкосновението им бе като огнена лава. Дездемона притихна напълно в продължение на три радостни и забързани удара на сърцето си. Земята спря да се върти, докато сетивата й отчаяно се бореха да се справят със съкрушителното усещане от целувката на Старк.
Той я целуваше тъй, сякаш бе единствената останала жена на света. Преживяването наистина бе опустошително за сетивата й.
Докато рационалната страна от ума на Дездемона се мъчеше да формулира подобаващ отговор, интуицията на Уейнрайт взе връх. Сякаш бе задействано нещо дълбоко в нея. И системата й за женска защита блокира напълно.
Дездемона обви ръце около врата на Старк и отвърна на целувката му.
Той простена и здраво я притисна към гърдите си. На Дездемона й се стори, че я поглъщат жива.
Старк зарови пръсти в косите й и ги освободи от черната кадифена панделка. После дланта му обгърна шията й и я задържа неподвижно, докато задълбочаваше целувката.
Дездемона неистово се вкопчи в него. Светът наоколо се въртеше. Да целува Старк бе всичко, което бе предполагала, че ще бъде — изгарящо, умопомрачително, разтърсващо из основи преживяване.
В миг на просветление я порази мисълта, че това великолепно, неописуемо вълнение сигурно можеше да се сравни единствено с онова, което три поколения Уейнрайт са изпитвали, излизайки на сцената. Тъй като бе единствената в семейството, която не умееше да играе, никога не го бе изпитвала до този момент.
Ръцете на Старк се спуснаха надолу, за да обхванат хълбоците й. Той я притегли към себе си.