Дездемона едва можеше да диша. Старк беше твърд, силен, непоклатим. Възхитително мъжествен. Тя леко простена и вдъхна невероятното му ухание. Всичко женско в нея откликна на това ухание.
Едва си даде сметка, че стаята някак се залюля. Разбра, че Старк я бе вдигнал и я носеше нанякъде. Вероятно към канапето в дневната.
Или към спалнята си, тъмно и тайнствено място, което все още не беше виждала.
„Твърде скоро — мислеше си тя. — Твърде скоро. Той не е готов за това. Нужно му е време!“
Трябваше да направи нещо, преди и двамата да бъдат пометени от лумналата страст.
Старк внезапно спря. Дездемона усети тръпката, която ги разтърси едновременно. Съзна, че гърбът й се опира в дървения плот, разположен в средата на кухнята.
— По дяволите — промърмори Старк. Прекъсването дойде навреме, макар и да не бе особено желано. Дездемона въздъхна и неохотно вдигна клепачи. Чувстваше се замаяна и объркана.
— Може би така е по-добре — прошепна тя.
— Права си. И това ще свърши работа.
— Какво, за Бога?
Преди да разбере какво възнамерява да прави, Старк я повдигна и я сложи на плота.
Разтвори бедрата й и се настани между тях. С бързи, ловки движения разкопча ципа на роклята й. Горната част се смъкна до кръста й. След миг ръката му покри нежно тръпнещите й гърди. Дездемона бе дълбоко шокирана от пронизалото я желание.
— Старк! — Тя се вкопчи в него, докато той целуваше шията й. — Нямах това предвид.
— Всичко е наред. Чисто е. Видях един от твоите хора да го забърсва.
— Да, знам, но…
Дездемона замълча, когато ръцете му се плъзнаха по бедрата й. Кожата й гореше под тънкия плат на роклята.
— О, Боже!
Старк безкрайно внимателно захапа ухото й. Тя потръпна. После дланта му вече бе под роклята й и си проправяше път по-нагоре. Той я притисна за няколко секунди. Бедрата й се стегнаха около него. Неговите бяха твърди като камък.
— Харесва ми — прошепна й, заравяйки лице в косата й. — И това също ми харесва. Ухаеш хубаво.
Суровата чувственост в гласа му причиняваше странни и опасни неща на Дездемона. Нещо издрънча на пода. Едната й обувка беше паднала.
Старк я побутна назад, докато Дездемона легна върху плота с отпуснати над ръба крака. Той се наведе над нея и я прикова на дървената повърхност. Устните му отново потърсиха извивката на шията й. Силно възбуденото му тяло се притискаше към нейното. Тя с възторг усети твърдата му, упорита мъжественост. Старк прокара длан по бикините й.
— Та ти си цялата мокра! — възкликна замаян от почуда.
Дездемона съкрушено съзна, че е прав. Кой знае защо, доказателството за собствената й възбуда донякъде я върна в реалността.
— Старк, моля те. Това наистина е вече прекалено… Той вдигна глава и я погледна с блестящи очи.
— Какво?
— Това е… — Дездемона се надигна на лакът и отметна косата от челото си. — Всичко стана прекалено бързо.
— Съжалявам — произнесе Старк дрезгаво. — Ще намаля малко темпото, ако това е, което искаш. Имаме цяла нощ.
— Чакай — тя подпря ръка на масивното му рамо. — Искам да кажа, че нещата между нас станаха прекалено бързо. За Бога, Старк, та само преди месец ти едва не се ожени за друга жена!
В съсредоточения му поглед проблесна смущение.
— Но аз не се ожених за нея. И няма нищо, което да пречи, да те любя тази вечер.
— Да, знам, но не точно това исках да кажа. Нека се опитаме да видим причините за този… ммм… инцидент.
— Инцидент?
— Трябва да разберем какво наистина става тук. И тъй, ти неотдавна беше силно травмиран от отказа на годеницата си.
— Бившата ми годеница — поправи я Старк мрачно.
— Както и да е. Предполагам, че това също те е разгневило. Което е съвсем естествено.
— Така ли мислиш? — Гласът му стана неестествено мек.
— Разбира се.
Дездемона се мъчеше да седне, но Старк изобщо не се отместваше от разтворените й бедра.
— Подобни неща са голям удар върху егото.
— Да не би да имаш намерение да превърнеш това в психоаналитичен сеанс? — запита смаяно той.
— Казах ти, че би трябвало да изясним мотивите ти.
— Остави. В мотивите ми няма нищо сложно.
— Боя се, че онова, което наистина те накара да ме целунеш тази вечер, бе необходимостта да докажеш, че все още можеш да заставиш една жена да те желае.
Старк я погледна някак отсъстващо.
— Но ти ме желаеш, нали? Поне това не съм разбрал погрешно?
— То няма нищо общо с въпроса — увери го Дездемона.
— Грешката е моя — рече той грубо. — Мислех си, че фактът, че гащичките ти са мокри, има нещо общо с този инцидент.
Дездемона усети, как бузите й пламнаха.
— За Бога, Старк!
— Смяташ, че те любя тук, на плота в кухнята, защото се опитвам да докажа на себе си, че не съм напълно свършен като мъж?