— Никога не съм намеквала, че си свършен, нито пък, че трябва да доказваш каквото и да било. Просто не съм сигурна, че го правиш поради причините, поради които бих искала.
— Не го вярвам. Ти ме желаеш и аз те желая. Ние сме зрели хора, които действат по взаимно съгласие. Никой от нас не е обвързан с друг човек. Какви по-добри причини би трябвало да има?
Дездемона вече бе изчерпала търпението си.
— Няма значение. След като ти не си в състояние да си отговориш сам, не смятам да си губя времето, да ти го обяснявам. Ще бъдеш ли така добър да ме пуснеш от този проклет плот?
— По дяволите, наистина мразя това! — изръмжа Старк.
— Кое по-точно?
— Мразя, когато една жена избягва директния отговор на един прям, откровен въпрос, а после се вбесява на въпроса.
— Страхотно. Ако не ти харесва начинът, по който отговарям на въпросите ти, можеш да престанеш да ги задаваш. Отмести се. Трудно ми е да водя разумен разговор с мъж, застанал между краката ми.
— И какво разумно има в тоя разговор?
— Нищо. Казах ти, отмести се.
Старк сведе поглед към разтворените й бедра и бавно, неохотно направи крачка назад. Дездемона елегантно събра краката си и скочи на пода.
Но в същия миг загуби равновесие, защото босото й стъпало я подведе.
Коленете й, все още неустойчиви след чувствената атака на Старк, се подгънаха. Тя се олюля и се вкопчи в плота.
Старк я подхвана с лекота и й помогна да се изправи.
— Добре ли си?
На Дездемона й идеше да закрещи. Успя да се овладее с огромно усилие на волята.
— Разбира се, че съм добре. Просто залитнах за момент.
Той я пусна изведнъж, сякаш допирът с нея го бе опарил.
Дездемона припряно се зае с роклята си. Старк се облегна на плота и скръсти ръце, като я наблюдаваше съсредоточено.
Когато приключи, Дездемона вдигна очи и срещна погледа му.
— Съжалявам.
— Аз също.
— Просто не смятам, че все още си готов за нова връзка.
— Благодаря, че сподели възгледите си по въпроса с мен — изрече той с опасно спокойствие. — Ако някога все пак решиш, че съм готов за друга връзка, ще бъдеш ли така добра да я имаш с мен?
Копнежът се надигна в нея.
— Ако помислим логично, ние двамата не си подхождаме кой знае колко.
— Знам — подхвърли Старк малко прекалено небрежно. — Вече мислих по въпроса.
Тя примигна.
— Така ли?
— Разбира се. Ти си от театрална фамилия. А това означава, че си темпераментна и емоционална. Дори непостоянна. Случилото се току-що само го доказва.
— Да. Личност като мен, без съмнение, би внесла елемент на хаос в живота ти. А ти със сигурност не би искал това, нали? Теорията на хаоса не е нещо лошо, когато я разработваш на компютъра си, но кой би искал подобно нещо в действителност?
— Работата ми е свързана с комплексните структури, а не с хаоса — погледът му се изостри. — Обикновено не се замесвам с жени като теб. Те са много трудни.
— Така ли? Позволи ми тогава да ти кажа нещо. Аз пък по принцип не се замесвам със студени, цинични и свръхрационални мъже като теб. Те са твърде отегчителни.
— Фактът, че бикините ти са все още мокри, не промени ли мнението ти по въпроса?
— Ще престанеш ли най-сетне да се занимаваш с бельото ми? — изсъска Дездемона. — Просташко е.
— Съжалявам. Това е единственото, в което мога да се вкопча в момента, така да се каже.
— Ясно. Стига ми толкова. — Тя рязко се завъртя и тръгна към вратата, която водеше към дневната. — Напускам. Търси си друг доставчик.
— Не можеш да напуснеш. — Старк я последва. — Имаме договор. И двамата го подписахме.
— И какво от това? Ти може и да залагаш много на договорите, Старк, но от мен трябва да научиш, че те се сключват, за да бъдат нарушавани.
— Но ти със сигурност не беше на същото мнение преди един месец, когато настояваше да ти платя за отменения сватбен прием.
Прониза я чувство за вина.
— Това няма нищо общо със случая.
— Договорът си е договор — той я настигна до външната врата. — По дяволите, кълна се, че никога вече няма да спомена пликчетата ти.
Дездемона го изгледа вбесено.
— Ти със сигурност си най-недодяланият мъж, когото изобщо съм виждала някога.
— Но също така съм и един от най-умните мъже, които си срещала някога. А това означава, че мога да се науча. Дай ми шанс, Дездемона. Тя простена безпомощно.
— Това е лудост.
— Виж, признавам, че не съм много добър във връзките си — каза Старк. — Всяка от тях завършваше, като се озовавах сам пред олтара. Явно е, че някъде съм бъркал. Мислих доста по въпроса и смятам, че открих в какво.