— Не съм сигурна, че искам да слушам това — рече Дездемона.
Той не й обърна внимание.
— Бях прекалено ориентиран към резултата. Което е съвсем естествено за мен.
— Какво, за Бога, трябва да означава това? Очите му замислено се присвиха.
— Вярно е, че моята специалност е намирането на практически приложения на теориите, изведени от науката за комплексността. Работя в тази област, защото нещо в мен настоява да открива закономерности. Обичам да достигам до полезни резултати. Разбираш ли?
— Мисля, че да. Опитваш се да въведеш ред в хаоса.
— Предполагам, и така може да се каже. Въпросът е, че съм склонен да прилагам този подход към всичко. Обичам да откривам закономерности. Да си поставям цели. Да постигам резултати.
Дездемона го погледна неспокойно.
— И този ли подход си използвал при предишните си връзки?
Той сви рамене.
— Вероятно.
— Но явно, не е проработил.
— Не — призна Старк. — Но с теб бих искал да опитам нещо друго.
— Какво значи това? Че ще бъда някакъв вид експеримент?
Той изглеждаше доволен, че го е разбрала.
— Донякъде. С теб просто ще се оставя на течението. И за пръв път в живота си ще се впусна в една връзка, без да се опитвам да подхождам логично към нея.
— Успокой се, мое разтуптяно сърце.
— Ей, май не го казах както трябва. Знаех си, че не бива да започвам да говоря. Не умея да го правя.
— Забелязал си го?
— Имаш право да бъдеш ядосана. Наистина не умея да го кажа, както трябва.
— Иха!
Старк опря ръка на стената и се взря в лицето й с израз на свирепа съсредоточеност.
— Виж, аз се извиних. И ако се закълна, че няма да пришпорвам нещата между нас, и че ще ти дам пълна свобода и няма да те притеснявам, ще дойдеш ли на онова парти в четвъртък с мен?
Дездемона се колебаеше. Да се съгласи, сигурно щеше да означава, да извърши едно от най-глупавите неща в живота си. От друга страна, бикините й бяха все още влажни. Никога не бе срещала мъж, който да има такова убийствено въздействие върху сетивата й. А зовът на сирените на интуицията на Уейнрайт пееше в кръвта й.
— Добре — каза тя.
В очите на Старк припламна облекчение.
— Наистина ли?
— Да. Но само ако удържиш обещанието си.
— Ще го удържа. И все още си моят официален доставчик?
— Бизнесът си е бизнес.
Дездемона му подари закачлива усмивка, като се надяваше така да скрие разклатените си нерви.
— Разбира се — върху лицето на Старк се изписа огромно удовлетворение. — Бизнесът си е бизнес.
V
Нещата бяха съвсем на ръба.
„Едва не изпортих всичко — мислеше си Старк на следващата вечер. — Притежавам удивителен талант да съсипвам личния си живот.“
Седеше в затъмнения кабинет и наблюдаваше елегантната, пъстроцветна, напълно произволна фигура, която бе създал на компютърния екран.
Безспорният хаос бе нещо красиво в неговите очи. Преливаше безкрайно от една очарователна форма в друга. Тласкан от някакъв скрит математически императив, той се разгъваше, променяше и реорганизираше, докато изходната фигура се разтвори в нищото.
Но Старк знаеше как да възстанови изходната фигура и това бе тайната, която щеше да превърне „АРКЕЙН“ в най-перфектния софтуер за кодиране и декодиране в света. Поне за известно време.
Като се имаше предвид скоростта на развитие на софтуерния дизайн, нито една програма не можеше да се надява, да се задържи вечно на върха. Щеше да се наложи „АРКЕЙН“ непрекъснато да бъде подобрявана и актуализирана. Но Старк бе готов да се обзаложи, че щеше да мине доста време, преди някой да успее да надмине „АРКЕЙН“.
„Старк Секюрити Системс“ се надяваше да спечели големи пари от тази програма за защита. Най-сериозният клиент щеше да бъде правителството на Съединените щати, което искаше да защити някои от най-чувствителните си компютърни системи и тези в научнотехническите центрове от най-висок ранг.
Старк възнамеряваше да използва печалбите от „АРКЕЙН“ за развитието на някои други системи за защита, които на свой ред щяха да бъдат внедрени в частния сектор.
Всичко бе така прекрасно сложно и все пак смайващо просто. Съвършеният пример за динамиката на комплексните структури.
На Старк му се искаше да приложи същия математически подход към Дездемона.
Тя бе напълно различна от всички други жени, които някога бе държал в ръцете си. Не че бяха чак толкова много. Дълги периоди на отшелничество, прекъсвани от няколко случайни връзки, бяха белязали зрелия му живот досега. Нестабилността на този модел никога не го бе радвала. Той искаше предсказуема връзка, също както искаше предсказуемост на своя софтуерен дизайн.