И затова бракът изглеждаше най-естественото решение. Само дето той не успя да го осъществи.
Не че не си бе направил труда да си избере подходяща партньорка. Използвал бе цялата сила на логиката и разума си, за да намери точно, каквото му трябва. Но кой знае защо, нещо винаги се объркваше.
Дездемона бе права в предположението си, че щеше да е нещо като експеримент за него. Тя определено не отговаряше на представата му за подходяща жена. Но той я искаше с някаква дълбока, тревожна настойчивост, която бе стряскащо нова и съкрушително силна.
Старк си обеща, че няма да се впуска в тази връзка, с натрапчивата мисъл да я прави постоянна. Това бе пътят към нещастието. За пръв път в живота си щеше да позволи на капризите на щастието и съдбата да го отнесат там, където пожелаят.
Бе смущаваща, но странно вълнуваща мисъл.
Старк гледаше съсредоточено в искрящия екран, усещайки как цялото му тяло вече се напряга в очакване на четвъртък вечерта.
Мина му през ума, че опитът да намери оправдание за аферата си с Дездемона, може да е просто страничният ефект на поредния продължителен период на отшелничество. Истина бе, че от много време не бе бил с жена.
Памела бе твърде заета за секс през последните два месеца преди сватбата. А и преди, в това отношение нещата помежду им не бяха кой знае колко оживени.
Припомняйки си всевъзможните извинения, които бе слушал през последните седмици преди венчавката, Старк мрачно си каза, че би трябвало доста по-рано да долови, че нещо не е наред. Но, както обикновено, той не разбра, че нещо се е объркало в отношенията им, докато не се озова сам пред олтара.
В четвъртък сутринта Дездемона се бе привела над компютъра в офиса си, когато Хенри и Кирстен влетяха през вратата.
— Ей сега ще се освободя. — Дездемона нервно прехапа долната си устна, докато натискаше въвеждащия бутон, за да запамети последната версия на менюто за следващия тържествен обяд. — О, по дяволите!
— Какво има? — запита Кирстен.
— Май съм изгубила предишната версия на това меню. Исках да запазя и нея в случай, че променя решението си. — Дездемона сърдито се загледа в екрана. — Ще ми се, Тони да беше тук. Той е единственият, който се оправя с тази глупава машина.
— Остави компютрите — каза весело Кирстен. — Имам изненада за теб.
Вниманието на Дездемона все още бе съсредоточено върху менюто. Не обичаше особено компютрите. Единствената причина, поради която имаше такъв в офиса си, беше настояването на Тони. Той се възторгваше от всяка техническа измишльотина. И винаги, когато беше наоколо, се ровеше из програмата й.
— Доколкото си спомням, рожденият ми ден не е тези дни.
— Не става дума за подарък за рожден ден — осведоми я величествено Хенри. — А за благодарствен подарък.
Дездемона вдигна очи и видя, че Кирстен държи голяма кутия.
И Кирстен, и Хенри се бяха ухилили до уши. Това не беше нещо ново. Изражението им почти не се бе променило, откак Дездемона се съгласи да подпише документите за заема за „Екзотика Еротика“ преди две седмици.
— Подарък? За мен? — най-сетне разбрала, за какво става дума, Дездемона заразглежда кутията с интерес. — Колко мило от ваша страна. Но наистина нямаше нужда. Би трябвало да влагате всичките си пари в „Екзотика Еротика“.
— Тези неща не са много скъпи — увери я Кирстен.
— Повечето от тях са безплатни мостри — обясни Хенри, докато отваряше кутията.
— Безплатни мостри на какво? — запита Дездемона.
— На изделия, които смятам да предлагам в „Екзотика Еротика“. — Кирстен бръкна в кутията и извади черен кожен колан с жартиери, обрамчен с метални капси. — Някъде тук имаше и такъв сутиен. Както и една страхотна маска и ризница в червено и черно.
Дездемона гледаше смаяно колана с жартиерите.
— О, Боже!
— Два различни размера от сексуални вибратори на батерии. — Хенри измъкна със замах малките, анатомично съвършени приспособления. — И набор от балсами и масла за масаж.
Дездемона усети, че става много розова.
— Не знам какво да кажа.
— Сложих вътре няколко пера, няколко малки кадифени камшика и едно от тези неща. — Кирстен измъкна нещо, което се състоеше от две малки топки, свързани с влакно. На него висеше и някакво картонче. — Инструкцията е приложена, както виждаш. Има също набор от кондоми в подбрани цветове и някакъв мехлем с аромат на ягоди някъде тук.
Дездемона онемя напълно. Гледаше безпомощно нещата в кутията.
— Ох…
— Не казвай нищо — рече сърдечно Кирстен. — Просто искам да имаш тези неща.
Дездемона се изкашля и най-сетне успя да проговори.
— Няма ли да ти трябват, като мостри в магазина?