— Кирстен държи да ги подари на теб — намеси се решително Хенри. — И е напълно права. Време е да помислиш и за някакви забавления в живота си, Дездемона. Живееш като монахиня. Практически си се омъжила за „Райт Тъч“.
— Много съм си добре и така — рече припряно Дездемона. — Честно ви казвам.
— Невъзможно — заяви Хенри. — Ти си Уейнрайт. И си родена за страст.
— Страстите са опасни в наше време. Той вдигна кутийката с кондомите.
— И затова ще бъдеш внимателна.
— За танго трябват двама — произнесе безсилно Дездемона.
— Жулиета и леля Бес са открили някого, с когото можеш да се срещнеш — намеси се Кирстен. — Един актьор от театър в Ийстсайд, който сега поставя „Камелот“.
Дездемона зарови глава в ръцете си.
— Повече няма да отида на такава среща за нищо на света.
— Добре де, но това е старинен мюзикъл и той е именно в главната роля — каза Хенри, не без съчувствие. — Човек не може да има всичко.
— Знам.
— Жулиета твърди, че човекът е свестен, неженен и на работа — допълни Кирстен. — Бес познава семейството му. Те също са хора от театъра. Какво повече можеш да искаш?
— Това започва да става твърде смущаващо — рече Дездемона. — Никога нищо не се получава с мъжете, които намират Жулиета и Бес. А и не смятам, че имам нужда от помощ в любовния си живот.
Жулиета влезе през вратата на офиса по типичния за Уейнрайт начин, сякаш излизаше на сцена.
— Веднага щом започнеш любовния си живот, ние всички ще се оттеглим незабавно.
— За Бога — промълви Дездемона.
Преди някой да успее да продължи спора, лелята на Дездемона, Бес, влетя в препълнения офис. Висока, внушителна жена в началото на шестдесетте, тя имаше блестящи черни очи и разкошна сребърна коса.
По време на дългата си кариера Бес Уейнрайт бе играла всичко — от лейди Макбет до кралица Марго. Тя и съпругът й, Август, официално се бяха оттеглили, но все още намираха време за някой спектакъл през лятото или в кафе — театрите, също като родителите на Дездемона.
Във фамилията Уейнрайт съществуваше една стара поговорка: „Можеш да извадиш Уейнрайт от театъра, но не можеш да извадиш театъра от Уейнрайт“.
— Дездемона, скъпа — рече твърдо Бес. — Ти най-сетне трябва да преодолееш страха си от сцената!
— Страха си от сцената? — Дездемона изгледа смаяно леля си. — Това е абсурдно. Не се страхувам от сцената. А и никога не съм се качвала на сцената, освен когато вземах уроци по актьорско изкуство.
— Мога да разпозная сценичната треска, когато я видя — каза Бес. — Моят скъп Август и аз имахме дълъг разговор. И стигнахме до заключението, че ти влагаш цялата си енергия и страст на една Уейнрайт в „Райт Тъч“, а не в личния си живот. Там именно е проблемът ти. И сигурно има причина.
Търпението на Дездемона беше към края си.
— Причината е, че е нужна доста енергия и страст, за да водиш един бизнес. И аз поне се опитвам да го правя.
— Но това не е нормално — настояваше Бес. — Не и за една Уейнрайт.
— Не съм забелязала, някой от семейството да се оплаква — възрази невъздържано Дездемона.
Бес въздъхна.
— Ние всички признаваме, че е полезно, някой да има постоянна дневна работа, особено бизнес, който може да ангажира и останалите членове на фамилията. Но това не прави нещата нормални.
— За Бога, лельо Бес…
— Ти пропускаш най-хубавите години от живота си, заради бизнеса — обяви Бес със звънтяща интонация.
Жулиета се настани на ъгъла на бюрото.
— Ти или наистина избираш прекалено много, или леля Бес е права, че имаш страх от сцената. Трябва да излезеш иззад кулисите и да застанеш в светлините на рампата, Дездемона. Та ти си Уейнрайт.
На Дездемона й писна. Тя скочи от мястото си и се изправи решително срещу „доброжелателните“ си роднини.
— Може би на всички вас ще ви е интересно да научите, че довечера имам среща.
Те я изгледаха поразени. Жулиета се опомни първа.
— С кого?
Дездемона се изчерви.
— Сам Старк.
Хенри зяпна от изненада.
— Старк от „Старк Секюрити Системс“?
— Да.
— С тоя смотаняк? — Очите на Жулиета се разшириха от ужас.
Дездемона кипна.
— Предупредих, да не чувам обидни думи по негов адрес!
— Моля за извинение — промълви Жулиета. — Ще се опитам да се изразя по друг начин. Да не би да става дума за Суперклиента?
— Става дума за Старк — сряза я Дездемона. — Просто за Сам Старк.
Хенри простена.
— Старк — човекът — компютър. — Дездемона се извърна към него.
— Той не е компютър.
Хенри вдигна ръка. — Извинявай.
— Сигурна съм, че той е добър човек, мила — рече успокояващо леля Бес. — И високоценен клиент. Но ти си Уейнрайт. Уейнрайт нямат връзки с хора, които не са от театъра. Не е естествено.