— Не мога да повярвам — каза Жулиета. — Какво би могла да намериш в него?
Дездемона вирна брадичка.
— Той е честен. Той е искрен. Той е достоен за доверие.
— Откъде знаеш? — парира я леля Бес.
— Интуицията на Уейнрайт — отвърна гордо Дездемона.
На това като че ли нямаше какво да се възрази.
— Честен, искрен и достоен за доверие. — Хенри направи гримаса. — Звучи като свети Бернар.
— Звучи тъпо — вметна Жулиета. — Но предполагам, че все трябва да започнеш отнякъде. Само внимавай, окей? Не хлътвай прекалено, защото едва ли можеш да имаш някакво бъдеще с него.
— Точно така — намеси се бързо леля Бес. — Той не е твой тип, скъпа.
Кирстен побутна кутията с мострите.
— Вземи тези неща със себе си и ги дръж под ръка. Кой знае? Може пък след експеримента с андроид да се решиш да минеш на истински мъже от плът и кръв.
Малко преди полунощ Дездемона седеше на предната седалка в колата на Старк и гледаше как се отваря заключената врата на гаража в сградата, където живееше. Изпитваше същото чувство на очакване, което я обхващаше винаги при вдигането на завесата на някоя нова пиеса.
Но за първи път й се струваше, че действително е на сцената, че е истинско действащо лице в драма, актьор, а не част от публиката. Вероятно именно така би трябвало да се чувства винаги един Уейнрайт.
Прониза я вълнуваща тръпка на ужас. „Сценична треска?“ — зачуди се тя.
Надяваше се, че не направи грешка, като покани Старк на кафе.
— Можеш да паркираш ей там. — Дездемона посочи празното място с надпис „Посетител“.
— Добре.
Възцари се мълчание, докато Старк вкарваше колата в клетката. Имало бе доста мълчание помежду им по обратния път от коктейла. Приличаха на двойка смутени юноши на връщане от първата си среща.
— Колата ти ще е на сигурно място тук — увери го Дездемона.
Старк кимна и изключи мотора. Слезе и заобиколи отзад, за да отвори и нейната врата. Дездемона се усмихна предпазливо.
— Мисля, че вечерта мина добре.
— Да.
Старк я хвана под ръка и я поведе към асансьора.
Отново потънаха в мълчание. Асансьорът пристигна. Вратите се отвориха. Дездемона се качи и автоматично започна своето упражнение по дълбоко дишане. Старк я последва и застана тихо в ъгъла на кабината, докато тя натисна бутона за петия етаж.
Вратите се затвориха. Дездемона загледа съсредоточено светлинките на индикаторите.
Старк се намръщи.
— Добре ли си?
— Да. Имам малък проблем с асансьорите, това е всичко — рече сковано Дездемона.
— Клаустрофобия?
— Да.
— Открай време ли? — запита Старк.
— От петгодишна възраст. Все пак издържам в асансьорите, защото броя етажите и знам, че съм вътре съвсем за малко. Имам абсолютно ирационален страх да бъда затворена в такова малко пространство.
Старк обгърна раменете й. Дездемона за миг се вцепени, после с облекчение се облегна на него. Топлината на тялото му и тежестта на ръката му бяха странно успокояващи.
Заедно загледаха светлинките на индикаторите. Вратите се отвориха на петия етаж. Дездемона въздъхна облекчено и припряно изскочи от асансьора.
Старк я последва.
— Накъде?
— Наляво. Номер 506.
Той протегна ръка за ключа й. Дездемона се поколеба, но после се подчини. Изненада се от интимността на жеста му.
Той взе ключа, мина по коридора до номер 506 и отвори вратата.
Дездемона пристъпи в тъмния апартамент и потърси бутона за осветлението. Преди да го намери обаче, нещо се раздвижи в тъмнината.
Тя запали лампата и изпищя, когато едно маскирано видение изплува от вътрешността на апартамента.
— Добре дошла у дома, миличка — изсъска видението. Дездемона инстинктивно отскочи назад и се сблъска със стената от мускули на Старк.
Маскираната фигура пристъпи към нея с протегнати ръце. Облечена бе в окичена с габъри кожена ризница в червено и черно, черни джинси и ботуши. Очите проблясваха зад кожената маска. Ръката в кожена ръкавица стискаше малък камшик.
— Какво по дяволите…
Старк дори не трепна, когато Дездемона се блъсна в него. Той я отмести настрана с бързина, която шокира вече смаяната Дездемона. С ловко движение я избута навън и застана на пътя на маскираното страшилище.
Ритникът му бе силен и бърз и улучи странното създание право в гръдния кош.
— Мамка му. — Видението се сгърчи, борейки се за въздух.
Камшикът се търкулна по пода. Дездемона се вкопчи в ръба на вратата.
— Старк, добре ли си?
— Да. — Старк не погледна към нея, а се приближи до жертвата си. — Обади се на 911.
— За Бога! — простена дрезгаво маскираният. — Да не сте полудели? Дездемона, това съм аз. Направи нещо, преди този идиот да повика полиция.