— Какво по дяволите… — Дездемона отново влезе в антрето и се втренчи във фигурата на пода. — Тони, ти ли си?
— Разбира се, че съм аз. Кой друг би могъл да е? — Тони свирепо изгледа Старк през отворите на маската си. — Прибери този бик от арената, моля те.
Старк се обърна към Дездемона.
— Познаваш ли този тип?
— Да. Това е завареният ми брат. Надявам се, че не си го наранил.
— Може да ми е счупил някое ребро — изпъшка Тони.
— О, не!
Дездемона се спусна към него. Спря, когато чу няколко врати да се отварят в коридора зад нея.
Хвърли поглед през рамо и видя двама от съседите си.
Мириам Акърби, затиснала реверите на избелелия си пеньоар, със сива коса, навита на розови ролки, надничаше през пролуката на вратата си. Гледаше втренчено в Тони.
— Какво става тук? Да извикам ли полиция?
— Не, не, всичко е наред — усмихна се извинително Дездемона. — Подготвили ми бяха малка изненада. Но аз не реагирах както трябва.
— А мен вече никой не ме изненадва — промърмори Мириам. — Не съм преживявала истинска изненада, откак съпругът ми, Клив, умря. Той също нямаше нищо против малко кожени неща от време на време. — Тя с трясък захлопна вратата си.
Кристофър Питърс, собственик на художествена галерия, намираща се недалеч от фирмата на Дездемона, се появи на прага на 508. Халатът му беше от щампована черна коприна. Пръстените по ръцете му проблясваха на светлината на лампите в коридора.
— Добре ли си, скъпа? — запита той със своя изкуствен британски акцент.
— Добре съм, наистина — отвърна бързо Дездемона. — Това е брат ми. Не го очаквах. Извинете за безпокойството.
Тя затръшна вратата.
— Тони, какви ги вършиш, за Бога?
— Това беше само малка шега. — Тони се надигна предпазливо, трепна и притисна ръката си в кожена ръкавица към гърдите си.
— Защо си облякъл тези неща? — настояваше тя.
— Намерих ги в спалнята ти. — Тони с усилие си пое дъх и се изправи, олюлявайки се. — Откъде ги имаш, все пак? Не се обиждай, но просто не са твой стил.
— Дълга история. О, Тони, толкова се радвам, че те виждам. — Дездемона се спусна към него и го прегърна. — Но трябваше да се обадиш. Не те очаквах.
— О-ох! По-полека. Още обмислям, дали да не дам под съд тоя рогат бивол.
— Името му е Старк — рече Дездемона, отстъпи назад и се усмихна. — Старк, това е завареният ми брат, Антъни Уейнрайт.
Старк не каза нищо. Тони също не обърна внимание на представянето. Никой от двамата мъже не подаде ръка.
Тони свали маската и разкри класическите черти на Уейнрайт. Демонстративно обърна гръб на Старк и погледна Дездемона.
— Току-що пристигнах от Лос Анжелис.
— Мислех, че си зает с продукцията на онази сапунена опера. — Дездемона тревожно се взря в лицето му. — О, Тони, да не би нещо да се е объркало?
— По-късно ще ти разкажа.
Тони огледа замислено Старк, сякаш го преценяваше. После отново се извърна към Дездемона с фамилиарна усмивка.
— Имаш ли нещо против, да остана да преспя тук? Освободих апартамента си, когато напуснах града, помниш ли?
Дездемона си даде сметка, че Старк я наблюдава в стоическо мълчание, очаквайки тя да реши, кой от двамата да си тръгне, и кой да остане.
— Ами…
— Виж, ако това е проблем, — изрече саркастично Тони — ще намеря друго място, където да спя. Не бих искал да преча тук.
Дездемона пламна.
— Съжалявам, Тони. Не можеш ли все пак да отидеш в апартамента на мама и татко? Те все още са в Аризона.
Той се намръщи, очевидно неприятно изненадан от решението й.
— О, значи между теб и този бивол все пак има нещо, така ли? Смаян съм. Не изглежда твой тип.
— Старк е клиент на „Райт Тъч“ — каза бързо Дездемона.
— И откога водиш клиентите у дома си? — запита Тони.
Старк скръсти ръце на гърдите си и се подпря на стената. Наблюдаваше Тони със студени, немигащи очи.
— Откакто разбра, че жена, която живее сама, никога не може да е напълно в безопасност.
— И си мислиш, че е твоя работа да я защитаваш? — Тони дърпаше закопчалките на ризницата в червено и черно. — Помисли си пак. Аз съм, този, който я спаси, когато беше на пет години. И се грижа за нея оттогава до сега. Тя не се нуждае от рицар в блестяща броня. Защото има мен.
— Моля те, Тони, не прави сцени — промълви Дездемона. — Достатъчно неловко е за всички ни.
— Да, виждам. Големият ти брат пречи тази вечер, а?
— Тони…
— Променила си се през изминалите няколко месеца, малката. — Тони с отвращение захвърли кожените „доспехи“. — Кажи ми, този ли бивол тук те научи да използваш тези модерни сексиграчки?