— Стига, Тони — сряза го Дездемона.
— И кой от двамата използва камшика? — изрече провлечено Тони.
— Редуваме се — каза Старк.
VI
Старк затръшна вратата в нацупеното лице на Тони. Изпита известно удовлетворение при мисълта, че другият временно бе напуснал сцената, макар да подозираше, че истинската битка тепърва предстои. Гледаше как Дездемона се суети из стаята и събира кожените аксесоари.
— Изживях такова неудобство — рече тя. — Просто нямам думи…
Старк не откъсваше поглед от еротичните приспособления в ръцете й.
— Като че ли ще е най-добре да смениш бравата си още утре.
Тя му хвърли бърз, изненадан поглед.
— Заради Тони? Няма нужда. Той е човек от семейството.
— Заварен брат ли каза?
— Точно така.
— Значи нямате кръвна връзка? — запита внимателно Старк.
Тя се намръщи.
— Е, да, ако говорим в точния смисъл на думата.
— Аз обикновено говоря в точния смисъл на думите.
— Но Тони е мой брат във всяко друго отношение — заяви решително Дездемона. — Израсли сме заедно.
Старк усети, че е докоснал чувствителна струна.
— Не съм искал да започвам спор. Просто попитах, това е всичко.
Дездемона за миг го погледна несигурно, после сякаш отстъпи. Погледът й се смекчи.
— Майка ми се омъжи за баща му, когато бях на пет години. Тогава Тони беше на девет. Майка му бе починала още докато бил бебе.
— Той каза, че ти е спасил живота, когато си била на пет години.
През тюркоазните очи на Дездемона преминаха тъмни сенки, същите сенки, които Старк бе видял преди малко, когато двамата бяха затворени в тясната кабина на асансьора.
— Вярно е — извърна се бързо Дездемона. — Но това е друга дълга история. Наистина нямам желание да се впускам в нея тази вечер. Извини ме, но трябва да прибера тези неща.
Старк проследи с поглед как тя забързано се отдалечи към дъното на апартамента. Когато изчезна зад големия екзотичен параван, той насочи вниманието си към останалата част от мансардата.
Първото, което забеляза, бе, че тук нямаше отделни стаи. Голи тухлени стени ограничаваха пространството от три страни. Цялата предна стена на таванското помещение бе от стъкло. Непрозрачен, голям параван осигуряваше уединението на спалнята. Висока до кръста стена от стъклени тухли очертаваше района на кухнята. Банята бе скрита зад по-висока преграда от стъклени тухли.
Беше едно открито, просторно, неограничено жилищно пространство. Тъкмо място за жена, която не обича да прекарва много време в малки, затворени помещения, като асансьорите.
Старк заобиколи ниския плот от стъклени тухли и намери лъскавата черна машина за еспресо. Откри и кафето в един стъклен буркан наблизо.
В продължение на няколко мига изучава машината. Подобна бе на онази, която имаше и той. Много го биваше по техническите приспособления.
Зае се за работа.
— Ох! Ама че край на вечерта! — Дездемона му се усмихни извинително, появявайки се зад паравана в дъното. — За един Уейнрайт Тони не прояви достатъчно усет към момента. Позволи ми аз да направя кафето. Нали си гост.
— Почти свърших.
Старк дръпна едно лостче. Машината за еспресо засъска и заизригва пара, като малък електронен дракон.
— Е, виждам. — Дездемона се усмихна несигурно. — Окей, благодаря.
Тя седна на една от табуретките от другата страна на кухненския плот.
— Завареният ти брат спомена, че току-що е пристигнал от Лос Анжелис.
— Да. Той отиде там, за да участва в една нова сапунена опера, фактът, че се завръща само след три месеца означава, че вероятно нещо се е объркало. Сапунените опери са много несигурна история.
— Нямах представа.
— Холивуд е ужасно място за истинския артист — довери му Дездемона. — И определено не е място за един Уейнрайт. Уейнрайт са хора на театъра, а не на киното или телевизията.
— Има ли разлика? — попита Старк.
— Разбира се. В продължение на три поколения Уейнрайт са били на театралната сцена. Нито един от тях не е ходил в Холивуд.
— Докато Тони не опита?
— Цялото семейство беше против, той да се забърква с телевизията, но Тони настояваше. — Дездемона въздъхна.
— И тъй като досега никъде другаде не успя, всички му стискахме палци, поне там да намери себе си.
— В Холивуд? — Старк напълни една чаша с еспресо.
— Това не изглежда особено вероятно. Винаги съм мислил Холивуд за място, където хората губят себе си.
Дездемона се намръщи.
— Така казва и чичо Август. И все пак, имахме надежди. Тони от година на година ставаше все по-отчаян. Каквото и да започнеше, все се проваляше. Тревожа се за него. Както и всички останали.