Старк остави чашата с еспресо на плота.
— А ти опитвала ли си да играеш?
— Да. Бог ми е свидетел, че се опитах. Посещавах курсове по актьорско изкуство. Вземах уроци по театрознание. Но най-накрая трябваше да приема факта, че съм единствената в семейството без всякакъв талант. Не беше лесно. Повече от всичко на света исках да продължа семейната традиция на Уейнрайт.
— Но ти не си истинска Уейнрайт, нали така? — изтъкна предпазливо Старк.
В очите й се появи ярост.
— Аз със сигурност съм истинска Уейнрайт. Уейнрайт съм от петгодишна възраст.
— Спокойно. Не исках да те ядосам. Просто се опитвах да установя фактите. Осиновиха ли те?
— Да — тонът на Дездемона беше леден. — Фамилията ми беше официално променена на Уейнрайт.
— Каза, че майка ти се е омъжила за втория ти баща, когато си била малко дете. Истинският ти баща починал ли е?
— Преди да се родя. — Дездемона отпи от еспресото. — При автомобилна катастрофа.
— Значи ти и майка ти сте живели сами, докато си станала на пет години?
— Не. Не точно. — Тя се взираше в тъмното, силно кафе.
Старк определено имаше впечатлението, че би искала да избегне по-нататъшни обяснения. Но това само засили любопитството му.
— Значи майка ти се е омъжвала два пъти след това? Дездемона се колебаеше. После сви рамене.
— Няколко години след смъртта на баща ми тя се омъжи за неговия съдружник, Джордж Нортстрийт. Той не беше съвсем в ред, но отначало тя не го е знаела.
Капчица еспресо се разля над ръба на чашата й.
— Не и преди да започне да изпада в онези пристъпи на насилие. Той отиде да се лекува. Лекарите казаха, че има прогрес. Но започна да бие майка ми.
Старк замръзна.
— А теб?
Дездемона стисна още по-силно чашата за кафе и връхчетата на пръстите й побеляха.
— Когато посегна и на мен, мама се отказа от терапията. Грабна ме и избягахме посред нощ. Помня, че непрекъснато ми повтаряше, да бъда много тиха. Бях ужасена.
— Господи!
— Толкова се боях от Джордж Нортстрийт! Не можех да защитя майка си от него, ужасявах се от онова, което можеше да ми причини. Единственият ми ясен спомен от този период е страхът. Не обичам да си го спомням.
— Хаосът — рече тихо Старк.
— Какво?
— Чувството за страх сигурно е било прилично на хаоса за едно малко дете.
— Вероятно и така може да се каже.
— И къде отидохте с майка ти, когато напуснахте Нортстрийт?
— В Калифорния.
Сенките изчезнаха от очите на Дездемона. Тя се усмихна.
— Мама е и актриса, и дизайнер на сценично облекло. Намери си работа в един малък театър, който организираше Шекспиров фестивал.
— Там ли срещнахте фамилията Уейнрайт?
— Да. Те ни взеха под крилото си. Направиха ни част от семейството. Мама и Бенедикт Уейнрайт се влюбиха.
— А ти получи ново име. — Дездемона кимна.
— Исках съвсем ново име за своя нов живот. Исках да бъда истинска Уейнрайт. Всички в семейството имат имена на герои от Шекспировите пиеси, така че аз избрах Дездемона.
— Поради някаква определена причина ли?
— Просто ми хареса как звучи.
— Това не е моя територия, но все пак, не беше ли Дездемона една невинна, предана жена, чийто съпруг Отело не й вярваше? — запита замислено Старк. — Доколкото си спомням, нещата свършваха лошо.
— Знам. — Дездемона направи гримаса. — Казах ти, че по онова време бях само на пет години и ми хареса как звучи. Признавам, че ако трябва отново да решавам, сигурно бих избрала някое друго име. Елена, например, от „Всичко е добре, когато свършва добре“.
— Значи майка ти и Нортстрийт, в края на краищата, се разведоха?
— Мама подаде молба за развод, но Нортстрийт умря, преди делото да беше приключило — рече тихо Дездемона.
— И как е умрял?
— Застрелял се в главата. — Дездемона леко се раздвижи, сякаш отхвърляше тежко, задушаващо бреме. — Виж, ако нямаш нищо против, бих искала да сменим темата.
— Разбира се.
Сигурно имаше още неща, които си струваше Старк да научи, но не биваше да настоява повече за тази вечер.
Почувства лека изненада, че изобщо опита. Не беше в негов стил да се интересува от личния живот на някой друг. Грижливо пазеше собственото си уединение и уважаваше това на другите. Но кой знае защо, му се искаше да узнае повече за Дездемона. „Рано или късно, — обеща си той — ще получа всички отговори.“
Дездемона му се усмихна окуражаващо.
— Достатъчно за мен. А ти къде научи тоя „елегантен“ трик, който приложи на бедния Тони? Приличаше на нещо от източните бойни изкуства.
— И наистина е.
Дездемона наклони глава на една страна.
— Не мислех, че си спортен тип. Старк я погледна, но не отговори. Тя се изчерви.