— Искам да кажа, че изглеждаш физически силен, но някак не съм мислила за теб, като за човек, който се занимава с източни бойни изкуства. Мислех те за мозъчен, научен тип. Повече интелектуално ориентиран, ако разбираш какво имам пред вид.
— От време на време също така вдигам щанги — рече Старк сухо.
Очите на Дездемона пробягаха по раменете му. В синьо-зелените им дълбочини проблесна неприкрито женско възхищение.
— Напълно ти вярвам.
Старк изведнъж почувства, че му става ужасно топло.
— Не прекарвам цялото си време пред екрана на компютъра — рече той грубо.
— Ас какво си се занимавал, преди да дойдеш в Сиатъл? Бившата ти годеница споменаваше за някакъв резервоар на мозъци.
Старк вдигна вежди.
— Значи вие с Памела сте ме обсъждали?
— Ами, да. Донякъде.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Няма значение. — Дездемона му се усмихна малко прекалено бодро. — Всъщност, не е било нищо особено. Само някаква реплика, изтървана от госпожица Бедфорд по време на деловия ни разговор.
— Делови разговор — повтори Старк с преднамерено неутрален тон.
— Точно така.
— За мен.
— Не, не за теб. За вашите планове за приема. — Дездемона махна с ръка. — Разкажи ми за резервоара за мозъци.
— Нарича се Институт „Розета“. Очите на Дездемона се разшириха.
— Разбирам. Наречен е на името на камъка „Розета“? Надписът, който дал първия ключ за разшифроване на египетските йероглифи?
— Да, точно така. Институтът „Розета“ представлява малка група не прекалено обвързани хора, които се занимават с науката за комплексните структури.
— Искаш да кажеш с теорията на хаоса? Чувала съм за това.
— Това е едно тъпо наименование — рече Старк раздразнен. — Аз предпочитам термина „комплексност“. Хаосът е нещо абсолютно безсмислено. Комплексността, от своя страна, се намира на ръба на хаоса, в граничната зона, където смисълът все още съществува. Закономерностите присъстват дори в най-сложните системи. Но е трудно да бъдат открити и идентифицирани, това е всичко.
— Какво си правил в този Институт „Розета“?
— Специалността ми беше изучаването и развитието на техники за кодиране. Повечето от проектите, върху които работех, бяха предназначени за разузнаването и за научни цели.
— Оу! Това наистина е впечатляващо. Да не си бил някакъв вид правителствен агент? Помагал ли си да се проследяват терористи и контрабандисти?
— За Бога, не — промърмори Старк. — В най-лошия случай съм съдействал като консултант по технически въпроси.
— О!
Старк се усмихна.
— Разочарована ли си?
— Не, само любопитна. — Дездемона отново наклони глава настрана. — И защо тогава вдигаш тежести и се занимаваш с бойни изкуства?
— Институтът е разположен в подножието на хълмовете на Колорадо — обясни търпеливо Старк. — Пътят оттам до Денвър или Боулдър е доста дълъг. И нямаше кой знае какво да се прави, освен да се работи. Но понякога човек се нуждае от пауза. Тъй че, когато решах да спра, се заемах с щангите или с бойните изкуства.
Тя го погледна озадачено.
— И това ли правеше за удоволствие?
— Не — каза Старк. — За удоволствие работех.
— Да. Ти си работил.
— Физическите упражнения ми бяха нужни, за да проясня мозъка си.
— Като антидот против стреса — рече компетентно Дездемона.
— И така би могло да се каже. Тя го погледна палаво.
— В Института „Розета“ имаше ли много жени — учени и инженери?
— Няколко. Но не много. Защо?
— Нима искаш да кажеш, че там си живял като монах?
— Като монах? — Старк имаше чувството, че тя го поднася, но не знаеше как да реагира. — Не те разбирам много добре.
— Ще се опитам да ти обясня. — Дездемона сложи лакти на плота и подпря брадичка върху дланите си. — Имал ли си приятелка в института?
Най-сетне Старк разбра, че тя се интересува от миналите му връзки. Не особено деликатният въпрос го изненада, защото не бе свикнал да обсъжда подобни неща.
— Нека се уточним за какво става дума — рече предпазливо Старк. — Искаш да знаеш, дали съм имал връзка с някоя от жените физици или инженери?
Дездемона издаде някакъв хлипащ звук.
— Какво има?
— Нищо — успя да произнесе тя задавено, грабна една салфетка и припряно покри устата си. — Абсолютно нищо — клатеше глава като луда.
Очите й се насълзиха.
— Смееш ли ми се?
Старк се пресегна през масата и я потупа по гърба.
— Извинявай. — Дездемона трепна и най-сетне се овладя. — Просто ми се стори много смешно.
— Моят предишен любовен живот? На мен никога не ми се е струвал особено забавен.