— Не твоят любовен живот. А отговорът ти на въпроса ми. Винаги ли приемаш личните въпроси така буквално?
— Винаги се стремя да бъда пределно точен — предупреди я той.
— Предполагам, че това е резултат от професията ти. — Дездемона се успокои, но очите й все още танцуваха. — Чувала съм, че хората, занимаващи се с наука, са склонни да приемат всичко съвсем буквално.
— Повечето от нас наистина имат тази склонност.
— Вероятно тя е следствие от цялостната ориентация към критично и аналитично мислене, формирала се в процеса на образованието ви.
Старк обмисля въпроса в продължение на няколко секунди.
— Не, това е нещо вродено. Хората, склонни към точно мислене, гравитират към инженерните науки, защото те съответстват на нагласите им.
— Изобщо, върнахме се на спора за кокошката и яйцето — усмихна се Дездемона. — Може би ние, Уейнрайт, се ориентираме към театралното изкуство, защото имаме артистично мислене.
— Ти като че ли си донякъде изключение във вашето семейство. Единствената с глава за бизнес, както каза братовчед ти, Хенри. И единствената, която не може да играе.
— Не се заблуждавай. Аз не съм добра актриса, но съм първокласна Уейнрайт — тя се замисли. — Ние с теб наистина сме много различни, Старк.
— Знам.
— И това вероятно би трябвало да те тревожи.
— Да — той стана. — Но кой знае защо, то не ме тревожи. Лека нощ, Дездемона.
Тя го изучаваше с тайнствен, неразгадаем поглед.
— Тръгваш ли си?
— Късно е.
Старк заобиколи плота от стъклени тухли и спря пред нея. Безмълвно сведе глава и докосна устните й със своите.
— На всяка цена сложи резето на външната врата, след като си тръгна.
— Добре.
— Утре ще ти се обадя.
— Да — тя се колебаеше. — Приятно ми беше тази вечер, дори и да бе само бизнес.
— Не беше само бизнес. Очите й засияха.
— Радвам се.
— Секретарката ми каза, че другата седмица трябва да съм на някакъв благотворителен бал. Както изглежда, Памела е подарила няколко хиляди долара от моите пари в името на каузата на изкуствата. Мислех да го пропусна, но Мод и Маккалъм настояха да отида. Искаш ли да дойдеш с мен?
Дездемона се усмихна.
— За да си уредим нови сделки и там?
— Мислех, че се получи тази вечер — рече сковано Старк.
— Разбира се — увери го припряно тя. — С удоволствие ще дойда на благотворителния бал с теб.
Старк си отдъхна.
— Благодаря. Ще ти се обадя за подробностите.
— Ще чакам. Извинявай за сцената с Тони.
— Забрави я.
Костваше му огромно усилие да се извърне и да тръгне към вратата, но успя да го направи. Съставил си беше план, преди да излезе от дома си тази вечер, и възнамеряваше да се придържа към него на живот и смърт.
Единственото нещо, което притежаваше в излишък, бе силата на волята. Беше истински виртуоз на отложеното удоволствие. Ако не друго, самотата учеше един мъж поне на това.
Дездемона се смъкна от високото столче и го последва до вратата. Изчака, докато той я отвори, и докосна ръката му.
— Лека нощ, Старк. Той спря.
— Има едно нещо, за което искам да те питам, преди да си отида.
— Какво е то?
— За онези неща, които Тони е намерил в спалнята ти. Страните на Дездемона порозовяха.
— Кирстен ми ги даде. Мостри на стоките в „Екзотика Еротика“. Нещо като благодарствен подарък.
— Така си и помислих — каза той с мрачно примирение. — Значи подписа за заема?
— Разбира се. Кирстен и Хенри са част от семейството. Ние, Уейнрайт, се грижим един за друг. Жестовете не са само от моя страна. В началото, когато започнах с „Райт Тъч“, Кирстен и Хенри ми помагаха, без всякакво възнаграждение.
— Отговори ми на още един въпрос — помоли я Старк. — Ще можеш ли да се справиш финансово, ако се наложи ти да изплащаш заема?
Тя сви устни.
— Кирстен ще успее с „Екзотика Еротика“. В някои отношения тя много прилича на мен. Не само е добър аранжор, но има и усет към бизнеса.
— Сигурно.
Старк още веднъж леко я целуна, излезе в коридора и затвори вратата. Почака да чуе, че Дездемона слага резето и после се отправи към асансьора. Обмисляше двата нови фактора, появили се тази вечер, които по всяка вероятност щяха да повлияят връзката му с Дездемона. Първият от тях бе несъмненото собственическо чувство и враждебността, които видя в очите на Тони Уейнрайт.
Вторият фактор бе твърде голямата вероятност „Екзотика Еротика“ да потвърди със съдбата си мрачните статистики, свързани с прохождащия дребен бизнес. Всяко начало в тези времена бе предизвикателство към тези статистики. „Старк Секюрити Системс“ не беше изключение, но оцеля. Много други обаче, не. А той знаеше, че ако магазинът на Кирстен загази, със сигурност ще повлече след себе си и „Райт Тъч“.