Старк натисна бутона за пренавиване на лентата. Това бе последното нещо, което му трябваше.
В продължение на един дълъг миг обмисля какви са алтернативите му. После взе телефона и набра номера.
Една отчаяно звучаща Алисън Старк отговори още по средата на първото позвъняване.
— Крайно време беше да ми се обадиш, Хъдзън. Направо ще полудея. Синовете ти заминаха с автобус за Сиатъл. Сами, за Бога! Те са само на десет и дванадесет, в случай че си забравил, и са съвсем сами там някъде в Сиатъл. Никога няма да намерят техния полубрат. Среднощ е. И сигурно точно в тази минута са някъде на улицата при пласьорите на наркотици и всевъзможни психопати. Какво възнамеряваш да направиш ти в този случай?
— Тук е Сам Старк, Алисън. Кайл и Джейсън са в безопасност при мен.
— Сам! Мислех, че е Хъдзън. Господи, Сам, толкова се тревожех. Ако не беше Клиф, сигурно щях да полудея. Той ми казва, че прекалено се плаша, но…
— Кой е Клиф?
— Доктор Клифърд Тайтъс. Един приятел. Терапевтът на момчетата, всъщност. Бях с него тази вечер, когато момчетата изчезнаха. Прибрах се вкъщи и намерих някаква глупава бележка, че заминават с автобуса за Сиатъл. Наистина ли са добре?
— Малко изгладнели, но иначе екстра. Имаха адреса ми. След като пристигнали на централната автогара, някак си успели да се оправят по схемата на метрото. После взели един автобус, който ги докарал съвсем наблизо. Истински градски момчета, които действат сами, без чужда помощ.
— Когато искат, те и двамата са достатъчно умни, макар и да не личи от оценките им в училище през последната година — рече горчиво Алисън. — Преди получаваха само петици и шестици. А след развода не са носили вкъщи нищо друго, освен двойки и тройки. Провалят се, можеш да ми вярваш. А са умни. Сигурно го правят нарочно.
— Разводът е нещо много трудно за децата.
— Е, ако трябва да бъдем точни, той е труден за всички. Те да не би да си мислят, че са единствените, които са страдали, откак баща им замина с онази тридесет и шест годишна своя секретарка? За мен също не беше лесно, вярвай ми.
— Сигурно не е било.
— И като че ли това не ми стигаше, а Кайл и Джейсън направиха всичко възможно да превърнат живота ми в ад. Клиф казва, че реагират така от гняв и болка по загубата на бащата. Сякаш са единствените, които имат емоционални проблеми. Нямат никакво съчувствие към мен.
— Хм, хм…
— Трябваше да послушам Марлен.
— Втората жена на татко?
— Тя ми се обади, когато разбра, че Хъдзън смята да я напусне заради мен. И ми каза, че ще съжалявам. Но аз като глупачка не й повярвах. Мислех, че съм единствената, която ще може да го промени.
— Виж, Алисън, знам, че имаш проблеми, но те не са мои — каза Старк спокойно, но много отчетливо. — Какво смяташ да правиш с Кайл и Джейсън?
— След като вече знам, че са в безопасност при теб, нямам намерение да правя абсолютно нищо — каза решително Алисън. — Бог ми е свидетел, че и без това сега не бих могла да се оправя с тях. Свършена съм. Нямам повече никакви емоционални резерви. Утре заран ще отида при моя терапевт.
— И ние всички ще седим и ще чакаме тук, докато ти получиш указания от твоя терапевт?
— Момчетата могат да останат известно време при теб, нали така? Лятната ваканция току-що започна. Няма да изпуснат от училище.
— Задръж малко, моля те…
— Ти си им брат, нали?
— Полубрат. И не бях ги виждал до тази вечер.
— И какво от това? От години Хъдзън им пълни главите с истории за теб, че си някакъв суперучен от ракетните полигони, който работи специално за правителството. Те самите обожават компютърните игри. Смятат те за някакъв компютърен супермен.
— Алисън, Кайл и Джейсън могат да останат тази нощ, но това е всичко. Ще трябва да се погрижиш да дойдеш и да ги вземеш утре заран.
— Нямам намерение утре да шофирам чак до Сиатъл. Имам час при терапевта си и Бог ми е свидетел, че се нуждая от съвет. Кажи на Кайл и Джейсън, че се надявам, да разбират през какво минах тази вечер. Лека нощ, Сам.
— Чакай, Алисън…
Беше прекалено късно. Звукът от другия край на линията даде на Сам категорично да разбере, че Алисън е затворила телефона.
— По дяволите! — Старк гледаше с празен поглед слушалката.
Една фигура се раздвижи до вратата на кабинета.
— Мама ли беше?
Той бавно се извърна. На прага стоеше Джейсън. В ръката си държеше половината от сандвича.
— Да. Много се тревожи за вас.
— Ще се почувства по-добре, след като поговори с психиатъра си. — Джейсън отхапа от сандвича.