Кайл се появи зад брат си.
— Винаги е така.
— Това е окуражаващо.
— Можем ли да останем тази вечер? — попита Джейсън.
Старк се вгледа в странно познатите черти на своите малки полубратя. Сякаш гледаше в огледало, където бе отразено миналото.
И двете момчета имаха почти черна коса. Интелигентните им зелени очи бяха засенчени от лещите на очилата. И двамата имаха високите скули и суровите черти на Хъдзън Старк, ясно очертани, дори в тази ранна възраст. Изглеждаха слабички, бледи и някак сгърбени от притеснение.
Главната разлика между него и полубратята му беше, че той нямаше при кого да избяга, когато родителите му се разведоха.
— Вие с Кайл ще останете тук тази нощ — каза Старк. — А утрезаран ще направим план как да се върнете у дома.
— Ние не искаме да се връщаме у дома.
— Ще говорим за това сутринта — отсече той.
VII
Старк се надяваше на вдъхновение от утрото, но то не дойде според очакванията му. Когато влезе в кухнята малко преди седем, откри, че Кайл и Джейсън са вече там. Облечени бяха в тениските, дънките и маратонките от предишната вечер. Двете момчета се бяха настанили до черната маса за закуска от стъкло и стомана. Пред тях имаше купа юфка и кутия мляко.
Кайл вдигна поглед от чинията си. Нито подчертано небрежното изражение, нито лещите на очилата можеха да скрият напрежението в детските му очи.
— Добро утро, Сам.
— Добро утро.
Старк отиде до плота и съсредоточено започна да си приготвя кафе. Тази дейност му напомни предишната вечер, когато бе направил еспресо за себе си и Дездемона.
— Добро утро — промълви плахо и Джейсън.
Старк кимна леко, зает с кафе машината. Може би Алисън се бе поуспокоила през нощта. И ако имаше късмет, тя вече бе в колата си на път за Сиатъл, за да прибере синовете си.
Неговите полубратя.
Мисълта, че действително е толкова близък с тези две малки момчета, му подейства като шок.
— Извинявай, че задействахме алармата снощи — престраши се Кайл.
— Когато си забравим ключовете за вкъщи в Портланд, винаги влизаме през един прозорец — каза Джейсън. — Мислехме, че можем да приложим същия трик и към твоя прозорец.
— Не може. — Старк посегна към една чаша.
На масата се възцари кратко, напрегнато мълчание.
— Яд ли те е на нас? — запита Кайл.
— Не. — Старк си взе чиния от шкафа и си сипа юфка. — Просто не ви очаквах снощи.
— Казах на Кайл, че ще се ядосаш. — Джейсън отпи голяма глътка портокалов сок. — Казах му, че ще ни качиш на автобуса още тази сутрин.
Старк се замисли за тази възможност. Това действително беше решение. Още по-добре щеше да е, да ги качи на самолет. Полетът до Портланд беше съвсем кратък. Ако ги закараше на летището веднага след закуска, още към десет часа щяха да са си вкъщи.
— Колко време смятате да останете в Сиатъл? — запита той.
Кайл и Джейсън се спогледаха.
— Известно време — каза Кайл и се съсредоточи върху юфката си.
— Кайл каза, че бихме могли да останем при тебе през лятото — изтърси Джейсън.
— През лятото?! Смятате да останете цялото лято? Кайл кимна безмълвно.
— Но това е…
Старк замълча. Добави мляко към юфката си и се облегна на кухненския плот.
Да позволи на момчетата да останат при него през лятото, бе абсурдно. Вероятно не би било проблем, да останат ден-два, но не бе възможно да стоят три месеца. Та той дори не познаваше тези хлапета. За него те бяха чужди хора.
Чужди хора, които по една случайност имаха същия баща.
— Стана трудно, откак мама и татко се разведоха — рече тихо Кайл.
— Татко казва, че той и мама са се отдалечили един от друг.
Джейсън говореше с напевния тон на децата, които се опитват да повтарят думи на възрастните, които не разбират.
— Казва, че сега са съвсем различни хора от времето, когато са се оженили.
— Аха.
Старк механично дъвчеше юфката. Чул беше същото обяснение, когато беше на десет години.
— Не мисля, че са по-различни — рече грубо Джейсън. — На мен ми изглеждат същите.
Кайл сви устни.
— Мама казва, че татко се е уморил от нас. Казва, че той няма чувство за отговорност. Казва, че се чука със своята засукана секретарка.
Джейсън гневно вдигна поглед.
— Е, и какво? Мама пък се чука с нашия психиатър. Кайл помръдна едното си рамо.
— Доктор Тайтъс казва, че в това няма нищо нередно, след като той не е неин психиатър. И наистина не е. Тя ходи при доктор Лачлън.
Кайл погледна към Старк.
— Доктор Тайтъс казва, че разводът е проблем на мама и татко, а не наш, но това е тъпо. Как може да е само техен проблем? Сякаш ние с Джейсън не съществуваме или нещо подобно. За нас също всичко се промени, тъй че не е проблем само на мама и татко.