С дисциплина, култивирана през годините, той затръшна похлупака обратно на мястото му.
— Кайл и Джейсън са тук — отвърна, без увертюри.
— Да, знам — рече нетърпеливо Хъдзън. — Тук е четири часът сутринта. Току-що пристигнахме. Алисън се е обаждала в хотела три пъти. Наистина ще ме подлуди. Държи се така, сякаш е само моя вината, дето момчетата са тръгнали за Сиатъл. И очаква аз да направя нещо.
— Ще направиш ли?
Старк забеляза, че и Кайл и Джейсън спряха да ядат. Седяха съвсем притихнали и се опитваха да изглеждат незаинтересовани.
— Какво да направя? — запита отсъстващо Хъдзън.
— Нещо.
— По дяволите, не мога да направя много. — От Хъдзън се изтръгна дълбока въздишка, която вероятно трябваше да изразява съжаление. — Обаждам ти се от Мауи. Дженифър и аз току-що пристигнахме. И двамата имаме нужда от пауза.
— Сигурно.
— Знаеш как е. Шестнадесетчасов работен ден и напрежението те довършва. Нощите и уикендите също.
— Нощите и уикендите с Дженифър.
— Не знам какво щях да правя без нея — рече Хъдзън — фантастична е. Помогна ми да сключа най-голямата сделка в живота си миналата седмица. Наистина й дължах това пътуване до Хаваите.
— Ами Кайл и Джейсън?
— Е, какво те? Нали са добре?
На Старк му се искаше, да бе приел разговора в кабинета си. Мрачно съзнаваше, че братята му слушат напрегнато всяка дума. Още един възрастен трябваше да вземе решение, от което щеше да зависи бъдещето им.
— Да, те са добре.
— Така си и мислех. Алисън каза, че са изминали целия път до Сиатъл с автобус и дори са намерили къщата ти посред нощ. Умни момчета. Напомнят ми за теб, когато беше на тяхната възраст.
— Виж какво, Хъдзън…
— Какво е това? — вниманието на Хъдзън сякаш за момент бе отвлечено. — Чакай малко, Сам. Дженифър се опитва да ми каже нещо.
Старк стисна слушалката, докато слушаше далечния женски глас, напомнящ, че било вече късно и било време да си лягат.
— Разбира се — гласът на Хъдзън беше приглушен, докато говореше с жената. — Почти свърших, сладурче. Ей сега идвам. По дяволите, това мъничко червено нещо наистина ти стои страхотно. Окей, Сам, ето ме пак. Какво казваше?
— Говорехме за факта, че Кайл и Джейсън са в Сиатъл.
— О, да. Не знам какво да ти кажа, Сам. Алисън ги замъкна на психоаналитик в същата минута, когато й казах, че искам развод. Няма по-сигурен начин да разсипеш две малки хлапета от този, да ги подложиш на психотерапия — разсмя се Хъдзън. — А фактът, че Алисън спи с техния психиатър, сигурно също не помага много. Но Джейсън и Кайл ще се оправят.
— Така ли мислиш?
— Можеш да ми вярваш. Просто им трябва малко време. По дяволите, та майка ти и аз се разведохме, когато ти беше на… на… десет или единадесет, ако не се лъжа.
— На десет.
— Както и да е. Исках да кажа, че ти се оправи добре, нали?
— Да.
Старк си помисли за годините, в които беше аутсайдер в собственото си семейство и в училището, за двата си провалени годежа и за вечната си самота.
— Оправих се добре.
— Точно така. Проблемите, които Алисън твърди, че имат Кайл и Джейсън, не са причинени от развода, независимо какво казва психиатърът.
— Така ли?
— Разбира се, по дяволите. Тези момчета са на десет и дванадесет години. Проблемите им са причинени от факта, че са големи деца на прага на превръщането си в юноши. Намират се в преходен период, това е всичко.
— Наистина ли го мислиш?
— Да, по дяволите. Психиатърът е оня, който напълни главата на Алисън с всичките тези глупости. Тя би трябвало да се откаже от услугите му. Ей, трябва да бягам. Дженифър ме чака. А не е от жените, които един мъж може да кара да чакат. Слушай, ще поздравиш Кайл и Джейсън от мен, нали?
— Те са тук в момента. Защо сам не го направиш?
— Нямам време, както ти казах. Дженифър ме чака. Дочуване, Сам. Приятно ми беше да те чуя. А, чакай, за малко да забравя. Преди време получих поканата ти за сватбата. Не можах да ти изпратя подарък, но все пак, приеми поздравленията ми. Следващия път, когато дойда в Сиатъл, ще ме запознаеш със съпругата си.
— Нямаше сватба. Булката не дойде.
— Какво, по дяволите?! Не ми казвай, че и тази твоя годеница е изчезнала?
— Да. Така стана.
— Господи, Сам! Изглежда, имаш нужда от някои съвети, как да се оправяш с жените. Какво направи, че уплаши тази?
— Помолих я да подпише брачен договор.
— Е, тогава погледни нещата от тази страна — рече Хъдзън, не без съчувствие. — Отменянето на една сватба е много по-евтино от един развод. Повярвай ми, говоря от опит.