— Да, предполагам, че е така.
— Грижи се за себе си. Може би скоро ще се видим. Хъдзън затвори.
Старк остави слушалката съвсем бавно. Погледна към Джейсън и Кайл. Те го наблюдаваха в стоическо мълчание.
„Исках да кажа, че ти се оправи добре, нали?“ Скръсти ръце пред гърдите си.
— Ако майка ви се съгласи, — произнесе много предпазливо — вие двамата можете да останете при мен през лятото.
Алисън се съгласи.
Час по-късно Старк седна на бюрото в кабинета си и набра номера на единствената личност, за която можеше да се сети, и която би могла да му помогне.
— Доставки „Райт Тъч“ — обади се Дездемона.
В топлия й, звучен глас се долавяше ентусиазма на заредения с оптимизъм предприемач, предусещащ новата сделка.
— Аз съм, Старк.
— Велики Боже, та сега е само осем часът сутринта. Защо се обаждаш толкова рано?
— Имам проблем.
— Какъв проблем?
— Моите двама полубратя пристигнаха при мен за лятото.
— Не знаех, че имаш братя.
— Ами, имам… Родителите им са се развели преди шест месеца. И Джейсън, и Кайл го приемат малко трудно.
— Естествено. — Дездемона въздъхна съчувствено. — Как иначе биха могли да го приемат?
— Във всеки случай, Алисън, майка им, е изпаднала в доста голям стрес, опитвайки се да се справи с тях, а и със собствените си проблеми. Хъдзън е на Хаваите с новата си приятелка.
— Хъдзън? Това кой е?
— Баща ми.
— О! И тъй, ти си взел момчетата за цялото лято?
— Така изглежда. Току-що говорих с Алисън. Тя е повече от склонна да ги остави тук, в Сиатъл. Каза, че ще е полезно преживяване за тях. Струва ми се, успяла е да убеди себе си, че това е като да ги изпрати на летен лагер.
— Лагерът „Старк“.
— Нещо такова. Е, поне имам свободна спалня. Алисън каза, че ще им изпрати някои дрехи.
— И ти влизаш в ролята на лагерния възпитател.
— Не съм възпитател — каза мрачно Старк. — Не знам абсолютно нищо за децата. Което е и същността на проблема ми. Кайл е на дванадесет, а Джейсън — на десет. За пръв път са в града. Нямат никакви приятели или пък нещо, което да правят през деня, докато съм на работа.
— Добре дошъл в чудесния свят на подрастващите момчета.
— Точно там е работата. Не мисля, че трябва да бъдат оставяни сами по цял ден. И без това, имат проблеми с адаптацията си, заради развода. Нуждаят се от компания и надзор.
— И ти искаш да разбереш как да намериш онова, за което всеки работещ родител би продал душата си — добър и сигурен човек, на когото да ги повериш през деня — заключи Дездемона.
— Те не са бебета. И не им трябва бавачка. Просто имат нужда от някого, който да ги държи под око, докато аз не съм наблизо. Някой, който да ги води на разни места. Да им създава занимания. Този род неща. — Старк потиснато се загледа през прозореца. — По дяволите, нямам каквото им трябва. Сигурно съм бил луд, да им позволя, да ме убедят.
— Не бой се, попаднал си, точно където трябва.
— Наистина ли?
— Имаш късмет.
Усмивката в гласа на Дездемона стопли слушалката в ръката на Старк.
— Братовчедът Макбет току-що пристигна в града. Ще бъде тук през лятото и си търси работа за през деня. Мислех да го ангажирам с пълненето на гъбени шапчици, но нещо ми подсказва, че ще е по-добър в ролята на възпитател.
— Кой е братовчедът Макбет?
— Който и каквото ти искаш да бъде — рече просто Дездемона. — Човекът е много добър актьор. Един от най-добрите в семейството, ако трябва да бъдем точни, а това вече значи нещо.
— Виж, Дездемона, не се обиждай, но не искам някакъв нафукан актьор, да се грижи за Кайл и Джейсън. Имам нужда от сериозен човек. Някой, който да въведе ред, ако нещата започнат да излизат извън контрол.
— Няма проблеми. Макбет е страхотен с децата и напълно можеш да му се довериш. Ще ти го изпратя веднага.
Старк се намръщи.
— Не знам какво да ти кажа. Кайл и Джейсън не са бебета. И не им трябва бавачка.
— Мисли за Макбет, като за наставник на млади мъже.
— Чуй, може би трябва още малко да обсъдим този въпрос.
— Съжалявам, но точно сега не мога да говоря — рече Дездемона. — Готвим се за един голям благотворителен обяд днес. О, без малко щях да забравя. Искаш ли да дойдеш на рождения ми ден следващия петък?
Старк започваше да се чувства объркан.
— На твоя рожден ден?
— Ще кажа само, че ставам на двадесет и една, и повече няма да ги броим.
— Разбирам. Добре. Да, ще дойда на рождения ти ден.
— Страхотно. В седем часа в свърталището на ъгъла до „Райт Тъч“. — Дездемона изстреля името на ресторанта. — Знаеш ли го?
— Ще го намеря. Но, Дездемона, за този Макбет…
— Отдъхни си. Проблемите ти свършиха. Дездемона затвори телефона, преди Старк да успее да измисли какво да каже.