Дездемона се усмихна.
— Добре. Отново си във ведомостта.
— Благодаря. — Тони спря да крачи и се извърна към нея. — Извинявай, че те притесних пред приятеля ти онази вечер.
— Не се тревожи за това.
— Как бих могъл да знам, че водиш мъж у дома си? И особено, тип като този. От него ли са ти тези приспособления за играта на роби и перата?
— Не ставай глупав. Кирстен ми ги даде преди няколко дни като благодарствен подарък. Един вид шега, всъщност. Тя скоро ще отвори „Екзотика Еротика“.
— О, да, бях забравил за нейния дамски секс бутик. — Тони я изгледа внимателно. — Колко сериозни са нещата между теб и тоя недодялан технократ?
— Не го наричай недодялан.
— Извинявай. Колко сериозни са нещата между теб и господин Старк? — изрече Тони с високопарен сарказъм.
Дездемона се изчерви.
— Още не знам, но имам надежди. Тони, трябва да се обличам. Ако искаш да се върнеш във ведомостта, ти също си облечи униформата. Можеш да помогнеш на Хенри и Върнън.
— Той не е твой тип — каза меко Тони. — Не е един от нас.
— Така казват — съгласи се Дездемона.
VIII
— Дала си работа на твоя заварен брат? — Старк спря по средата на дансинга и сърдито изгледа Дездемона. — Какво ти става, наистина? Длъжна ли си да намираш работа на всичките си безработни роднини? Никой от тях ли не може да се задържи някъде другаде?
— Стига, не прави сцени. — Дездемона неспокойно огледа препълненото помещение. — Работата в „Райт Тъч“ е като всяка друга.
Минаваше десет в сряда вечер и балът на „Гилдията на изкуствата на бъдещето“ беше в разгара си. Блестящата бална зала на един от хотелите в центъра на града бе претъпкана от странна смесица от елегантни, известни и богати членове на сиатълския светски елит, които бъбреха непринудено с множеството художници, актьори, музиканти и писатели. Смокинги и проблясващи копринени рокли се смесваха с прилепнали, украсени с габъри джинси, и кожени бюстиета.
Старк сякаш не забелязваше колко неуместно е да спре по средата на дансинга. Цялото му внимание бе съсредоточено върху въпроса за Тони.
— Знам, че тоя тип ти е заварен брат, но това не е причина, да го назначаваш във фирмата си.
— О, стига, Старк, той е от семейството. Тони просто има нужда от някаква работа през деня, за да се задържи на повърхността, докато Иън намери спонсор за пиесата му.
— Пет пари не давам, че е от семейството. Какво общо има това с въпроса?
— Ти ли ме питаш? След като се съгласи да приемеш двамата си полубратя за цялото лято?
Дездемона побутна Старк по рамото, опитвайки се да го накара танцува отново. Но беше, като да се мъчи да задвижи товарен влак.
— Това е друго.
— Къде е разликата?
Тя съжали, че изобщо спомена за работата на Тони. До този момент вечерта вървеше много добре.
— Кайл и Джейсън просто нямаше къде другаде да отидат — промърмори Старк.
— Тони също няма.
— Той на колко е? На тридесет и две? Време е да започне да разчита на себе си.
— Уейнрайт разчитат един на друг.
— Разчитат на теб.
— Но така е добре за всички ни.
— Знаеш ли какъв е твоят проблем?
— Не, какъв е той?
— Ставаш наивна, когато стане въпрос за семейството. Погледни нещата трезво, Дездемона. В семейството няма нищо сакрално. Всеки тип, който върши злоупотреби и престъпления, все някъде има семейство.
Прониза я безпокойство. Тя тревожно се вгледа в лицето на Старк, като си казваше, че той не би могъл да знае за нещастния инцидент отпреди десет години, когато Тони поради грешка бе обвинен в присвояване на средства от един малък театър.
— Забележителна мисъл — отвърна Дездемона. — Но напълно безполезна. А ти знаеш ли какъв е проблемът ти? Толкова дълго си се занимавал с кодиращи техники и версии на компютърната сигурност, че си получил трайна параноя.
— Нямам параноя. Гледам на ситуацията с необходимата логична, неемоционална и аналитична дистанция, която на теб очевидно ти е чужда.
Тя го погледна съсредоточено. — Ти наистина не харесваш брат ми, нали?
— Той ти е заварен брат, а не брат. И си права. Наистина не съм много очарован от него.
— Та ти дори не го познаваш! — възкликна възмутено Дездемона.
— Успокой се, ставаш прекалено емоционална.
— Аз съм Уейнрайт. И съм родена емоционална.
— Ти не си родена Уейнрайт — напомни й ядосано той.
— Няма значение как съм станала член на семейството. Единственото, което е важно, е че съм част от него.
— Тогава ще е най-добре да си намериш някой, който да те пази, преди да изгубиш и последната си риза, докато се опитваш да назначиш безбройните си роднини.