— Така ли? — Дездемона вече не я беше грижа, дали някой чува спора им. — Ако не ти харесва как действам, най-добре ще е да си намериш друг доставчик, с когото да сключиш договор. Някой, който прави нещата по хубав, логичен, аналитичен начин.
Очите на Старк се превърнаха в леденостудени смарагди.
— Опитай се да говориш малко по-тихо, преди да си предизвикала сцена.
Той я хвана за ръката и я изведе от дансинга.
— Ще ти кажа нещо, Старк, — заяви с огромно удоволствие Дездемона — ти наистина успя да ме вбесиш. И вече изобщо не ме интересува, дали съм направила сцена или не.
— В такъв случай, ще те заведа у дома.
— Едва ли би искал да го направиш — тя го озари с усмивка, която затъмни канделабрите. — Това не е истинска среща. Дойдохме тук, за да правим бизнес, помниш ли? А досега не сме намерили никакви нови клиенти, нито за „Старк Секюрити Системс“, нито за „Райт Тъч“.
— Искаш да си движиш бизнеса? — Старк се спря пред студения бюфет. — Тогава съветът ми е, да започнеш да се държиш като делова жена.
— Много умееш да даваш съвети. Но ти започна този спор.
— В такъв случай, нека го смятаме за приключен. Той си взе сандвич със сирене.
— Кой ти е дал правото да приключ…
Дездемона замълча, когато Старк внимателно натъпка малкия кръгъл сандвич между устните й. Тя го загледа онемяла, докато дъвчеше.
Дотолкова бе вбесена, че й трябваха няколко секунди, за да разбере, че Старк вече не гледа към нея. Вперил беше очи в някого зад гърба й.
— Здравей, Памела — каза той много спокойно. — Не знаех, че ще си тук тази вечер.
— Добър вечер, Старк — отвърна тихо Памела Бедфорд.
Дездемона едва не се задави със сандвича си.
— Дездемона? — Памела я разглеждаше с израз на искрена изненада. — Не знаех, че твоята фирма е доставчикът на бала.
— Не е…
Тя най-сетне успя да преглътне и последната хапка. Обърна се и се изправи очи в очи с бившата годеница на Старк.
— Не съм тук служебно.
— Дездемона е с мен тази вечер — обади се Старк.
— О, разбирам — усмихна се разтреперана Памела. Около устните й се образуваха мънички бръчици, в сините й очи се четеше явна тревога.
Облечена бе в дискретно изрязана сапфиреносиня рокля, която подчертаваше платиненорусата й коса й и откриваше раменете. Дългата й шия бе украсена с диамантена огърлица, в тон с обеците, които деликатно проблясваха на ушите й. Памела сякаш бе извезана от златни нишки, лунни лъчи и перли.
Със своята тясна черна рокля и една-единствена черна кадифена панделка на шията за украшение, Дездемона, която все още кипеше от раздразнение, се почувства като лошата вещица от Запада.
Въздухът натежа от напрежение. Изражението върху лицето на Старк бе абсолютно непроницаемо.
Памела му хвърли тъжен, извинителен поглед.
— Мислех, че ще е добре, ако най-сетне се срещнем някъде. Не можем вечно да се избягваме, след като така или иначе се движим в един и същ кръг.
Старк си взе още един сандвич със сирене.
— Не съм смятал вечно да те избягвам — той здраво захапа сандвича. — Всъщност, изобщо не съм смятал да те избягвам.
— Радвам се да го чуя. — Памела хвърли прикрит, поглед към Дездемона. — Знам, че те поставих в много неловко положение на сватбата.
— Коя сватба? — запита Старк. Памела се изчерви.
— Страхувах се от тази среща. Знаех, че ще бъде трудно — тя се извърна към Дездемона. — Бихте ли ни извинила за няколко минути? Мисля, че Старк и аз трябва да довършим този разговор насаме.
— Дездемона и аз тъкмо си тръгвахме — каза Старк.
— Глупости — промърмори Дездемона. — Вървете и си поговорете. И без това мислех да ида до тоалетната.
— Дездемона… — започна Старк с предупредителен тон.
— Ей сега се връщам — махна му весело тя, завъртя се и потъна в множеството.
Тълпата се затвори зад нея.
Дездемона се отправи към най-близкия изход на балната зала. Беше съвсем близо до целта си, когато Дейн Маккалъм й препречи пътя.
— Бягство от мястото на катастрофата? — запита той и на лицето му се изписа крива усмивка.
Дездемона направи гримаса.
— Дълбоко в себе си съм страхлива. Не понасям гледката на кръв.
— Не ви обвинявам. — Дейн хвърли поглед към препълнената зала. — Но рано или късно, все щеше да се случи. Не могат вечно да се избягват.
— Така каза и госпожица Бедфорд.
— Предполагам, че идеята е била на Памела.
— Какво? Да предизвика среща тази вечер? Да, възможно е — съгласи се Дездемона.
— Бог е свидетел, че Старк не би си направил труда. Той гледа на нещата с погледа на компютър. Включено или изключено. Когато нещо е свършено, значи е свършено. Особено една връзка.