— Забравете го.
— Точно така — полите на сапфирената рокля на Памела прошумоляха тихо, когато тя седна на съседната табуретка. — Но поне всичко свърши. Ужасявах се от тази сцена още от момента, когато оставих бележката в деня на сватбата. Рано или късно неизбежно щяхме да се срещнем.
— Да.
— Тази вечер почти веднага разбрах, че съм била единствената, която си е съсипвала нервите по повод на срещата. — Памела направи гримаса. — Имах чувството, че Старк с усилие си спомни името ми, камо ли факта, че някога сме били сгодени.
— Разбира се, че знаеше коя сте.
— Не съм съвсем сигурна. Мисля, че вече ме е прибрал в някакъв далечен компютърен архив, заедно с остарелите и излезли от употреба програми. Той е странен човек.
— Просто не показва чувствата си.
— И аз смятах така. Но близо месец преди сватбата реших, че причината да не показва чувствата си, е, че просто няма такива. — Памела се поколеба. — Нямам право да питам, но бихте ли ми казала какво ви отведе при него.
— Бизнесът.
Тънките вежди на Памела леко се смръщиха.
— Не разбирам.
— Бизнесът бе онова, което ни срещна. Вие го оставихте да плати сметката за сватбения прием, помните ли? А аз трябваше да му съобщя лошата новина, само защото фактът, че не е имало сватба, не значи, че няма да се плати на доставчика.
— Да, разбира се. — Памела се изчерви. — Съжалявам. Напълно забравих за този аспект на нещата.
— Всички забравят доставчика. Сигурно тогава сте имала други грижи.
— Няма нужда да бъдете груба. Тогава бях много разстроена. За мен бе изключително болезнено преживяване. А трябваше да се оправям и с родителите си. Те бяха съсипани, а аз се чувствах толкова виновна. Нямате представа.
— Да. Е, и все пак животът продължава, нали? — Дездемона стана. — Извинете ме. Ще отида да потърся Старк. Сигурно се чуди къде съм.
— Вероятно. Спомена нещо, че искал да си тръгва. Не обича много светските прояви, както знаете.
— Знам.
— Мисля, че това бе и една от причините, да реши да се ожени за мен — изящните челюсти на Памела се втвърдиха. — Той искаше постоянна светска секретарка и домакиня.
— Това са глупости.
— Не, не са. — Памела извади една салфетка и дискретно се изсекна в нея. — Едва ли мога да се оплаквам. Една от причините пък аз да се свържа с него, бе настояването на татко, да съм мила със Старк.
Дездемона притихна.
— Не разбирам. Памела избухна в сълзи.
— Татко казваше, че Старк се справя чудесно и сега, но след няколко години ще бъде невероятно богат. А напоследък татко имаше някои финансови трудности. Старата аристокрация вече не е онова, което е била. О, Боже, изобщо не би трябвало да говоря за тези неща.
— Вероятно не.
— Това са семейни проблеми.
— Така изглежда.
Памела вдигна ужасеното си лице.
— Обещайте ми, че никога няма да споменете за това пред никого. Мама и татко просто ще умрат.
— Повярвайте ми, не бих си и помислила. Дездемона наистина нямаше намерение да съобщава на Старк, че някой е искал да се омъжва за него само заради парите му.
„А може и да го е усетил от самото начало — каза си тя. — И затова бе тази история с брачния договор в края на краищата“.
— Въпросът не беше само в парите — продължи тихо Памела. — Татко казваше, че семейството има нужда от нова кръв. И че е време да подхраним генетичния фонд с един свеж, самороден талант. Казваше, че твърде много поколения Бедфорд са се женили във все същия социален кръг и резултатът е общото отслабване на рода.
— Доколкото разбирам, вашият баща застъпва дарвинисткия подход в брака?
— И така може да се каже — въздъхна Памела. — Мама не беше съгласна с него, но все пак прие идеята. Мама вярва в подхранването на семейното богатство от време на време. Исках да кажа, че независимо от причините, поради които ни запознаха, аз намерих Старк за интересен.
— Интересен?
— Във физически смисъл — поясни Памела.
— Да. Във физически смисъл.
— Разбирате какво искам да кажа. — Памела хвърли смачканата салфетка в кошчето. — У този мъж няма никакъв светски шик, както и никакъв такт, но у него има нещо много секси.
— Като че ли разбирам, физически сте била привлечена към него, така че идеята за брак ви се е сторила поносима.
— Сгреших, физическото привличане скоро избледня. Той ме правеше нервна, знаете ли.
— Нервна?
— Той беше толкова… — Памела търсеше думи. — Настойчив — тя се изчерви. — Няма да ви отегчавам с подробностите.