— Тогава ти каза, че ни трябва време, да се опознаем един друг, преди да спим заедно.
Дездемона преглътна.
— Да, знам. Трябва ти време, за да се съвземеш след преживяното с Памела. Подобен отказ е много мъчителен за чувствителен човек.
— Да оставим въпроса с моята чувствителност. Питах се, дали можеш да бъдеш малко по-конкретна.
— Конкретна? — Дездемона едва не се задави. — За какво?
Старк гледаше ключа в ръката си. Когато вдигна очи, те наподобяваха бездънни зелени езера.
— За това, колко време трябва да чакам.
— Трудно ми е да отговоря на подобен въпрос.
— Така ли?
— Не е нещо, което можеш да определиш точно — тя събу и другата си обувка. — Искам да кажа, че няма определен период на изчакване.
— Тогава кажи ми как да разбера кога мога да те помоля да спиш с мен — запита тихо Старк.
Дездемона се облегна на тухлената стена, затвори очи и дълбоко си пое дъх.
— И двамата ще го почувстваме, когато дойде моментът.
— Не и аз — каза Старк.
— Моля?
— Трудно усещам нещата в подобни ситуации. Особено, когато ти определяш правилата.
Дездемона вдигна клепки и го изгледа сърдито.
— Значи аз ги определям, така ли?
— Не е ли вярно?
— Разбира се, че не. За Бога Старк, та само преди един час ти се срещна с бившата си годеница.
— Какво общо има това, по дяволите?
— Убедена съм, че изпитваш някакви много силни чувства. — Дездемона се отдели от стената и се запъти към прозорците в другия край на помещението. — Сигурно не ти е било лесно.
— Затова ли ме попита как съм долу в гаража? Смятала си, че съм разтърсен от срещата си с Памела?
— А не си ли?
— Не.
Старк я последва през стаята. Застана зад нея и сложи длани на раменете й.
— Пет пари не давам за Памела. И те питам колко време ще трябва да чакам за теб. Молбата ми изглежда напълно разумна.
— Така ли мислиш? — Старк докосна извивката на врата й.
— Знаеш, че мога да чакам, колкото е нужно. — Дездемона потръпна.
— Наистина ли?
— Да. Аз съм много търпелив човек — той целуна рамото й. — Но точно сега бих продал и душата си, за да разбера колко време още смяташ да ме мъчиш.
— О, Старк, невъзможен си…
Дездемона рязко се извърна в ръцете му. Прегърна го през кръста и притисна пламналото си лице към широката му гръд.
— Шест седмици? Три месеца? До другото лято? — прошепна той в косите й. — Моля те, Дездемона. Кажи ми някакъв срок. Какъвто пожелаеш. Ще успея да се справя.
Тя се засмя глухо.
— И би чакал до другото лято?
— Не съм казал, че няма да се опитам да променя срока. Но, ако е необходимо, ще чакам.
Дездемона дълбоко си пое дъх и се приготви да излезе на сцената.
— Какво ще кажеш за тази вечер?
IX
„Непредсказуемостта на комплексността е нищо, сравнена с великолепната непредсказуемост на природата на Дездемона“ — реши Старк.
Помолил я бе да му даде някакъв срок и тя бе направила точно това. Беше казала: Тук. Сега. Тази вечер.
Едва ли би могла да избере по-неподходящ момент, дори и да се бе опитала.
Старк тайно хвърли поглед към часовника си и си помисли за Джейсън и Кайл, които го чакаха вкъщи с Макбет. Следващата му мисъл бе свързана с малкото пакетче кондоми, които бе пъхнал в жабката на колата си преди няколко дни. То все още си беше там, пет етажа по-надолу, в гаража.
Дездемона не му беше дала никакъв знак, че има намерение да промени именно този аспект на връзката им. „По дяволите, та ние имахме разгорещен спор насред дансинга само преди час!“ И през ум не му минаваше, че тя ще е в настроение да се любят, когато се качат в апартамента й. Изглеждаше определено дистанцирана, дори хладна, когато се появи откъм стаята за почивка.
Поведението й би могло да подлуди всеки логично разсъждаващ мъж.
От друга страна, тя току-що беше казала да.
И Старк нямаше намерение да спори с едно да.
— Старк?
Дездемона свали ръката си от рамото му. Очите й бяха огромни и загадъчни — пълни с въпроси, обещания и тайни, които съществуваха на границата на хаоса и комплексността.
— Казвал ли ти е някой, че нямаш никакъв усет за момента?
Тя се усмихна.
— Всички Уейнрайт имат усет за момента.
Старк се взираше с гладни очи в пълните й устни и реши да пренебрегне неподходящия момент. Трябваше да бъде много, много умен. Притежаваше цял куп дипломи по математика и физика, които го доказваха. И би трябвало да се справи в какъвто и да било момент.
— Господи, Дездемона! — той обгърна с длани лицето й. — Имаш ли изобщо представа колко много те желая!?
— Не, но се надявам, да ме желаеш поне толкова, колкото аз теб.