Никога не бе виждал такова сладко желание в очите на жена или поне не в очите на жена, която гледа право в него. Беше изгубен.
Целуна я с цялата жажда, която бе трупал в себе си през последните няколко седмици.
Да целуваш Дездемона бе, като да се гмурнеш с главата напред в някой от шедьоврите на генерираното от компютри фрактално изкуство. Той се потопи в някаква вселена от пламтящи цветове и безумно преплетени орнаменти.
Всичко в него се ускори до скоростта на светлината, когато го помете някакъв зашеметяващ вихър. Озова се в центъра на динамично сътворение, което би могло да бъде родено единствено от най-изтънчен математически алгоритъм.
Устните на Дездемона бяха меки, влажни и покорни. Вкусът й бе неописуем. Старк искаше повече. Чудеше се, дали изобщо някога щеше да й се насити. Може би бе осъден вечно да търси ключа на променящата се динамика.
Притисна я още по-здраво към себе си. Искаше да почувства всеки сантиметър от мекотата й. Споменът, как тя бе станала влажна и гореща за него онази нощ в кухнята му, го обгърна в огнено кълбо. Зави му се свят.
Ръцете й прегърнаха врата му, главата й се отпусна назад под яростния напор на целувката му. Устните му се плъзнаха към ухото, към шията, към рамото й. Тя въздъхна и се сгуши в него.
Многоцветните петна отново затанцуваха и изпълниха празното пространство със светлина и енергия.
Старк усещаше гърдите на Дездемона, притиснати до своите. Дрехите му пречеха. Той намери ципа на черната рокля и го дръпна надолу. Дездемона отпусна ръце и роклята се смъкна до талията й.
Сега му пречеха черният й комбинезон и финият дантелен чер сутиен. Старк се отърва от тях с няколко бързи движения. Всички дрехи, които Дездемона носеше, с изключение на малкия триъгълник от черна дантела и черните копринени чорапи паднаха в краката й на пода.
Старк я гледаше, прикован от вида на почти голото й тяло. До такава степен бе погълнат от извивката на нежните й гърди и приглушения блясък на бедрата й, че почти не забеляза кога тя се зае с копчетата на ризата му.
Свали очилата си и ги хвърли на една близка масичка.
Върховете на пръстите на Дездемона плахо докоснаха гърдите му и той усети, че тя трепереше. Взе ръката й и я притисна към устните си.
— Всичко е наред — прошепна й. — Не се бой. Никога не бих ти причинил болка.
Дездемона му се усмихна, потръпвайки.
— Знам. Вярвам ти.
Старк я гледа в продължение на няколко секунди като омагьосан. Тя се надигна на пръсти и целуна шията му.
— Ще ти прозвучи глупаво, — каза той дрезгаво — но трябва да взема нещо от колата.
Дездемона зарови лице в гърдите му.
— Ако говориш за онова, за което си мисля, че говориш, няма нужда да слизаш долу. Кирстен ми даде няколко пакетчета. В подбрани цветове. В една кутия под леглото са.
Старк простена, едновременно облекчен и развеселен.
— Вземам назад всичко, което казах по повод на това, че не бива да се дават заеми на роднини.
Той вдигна Дездемона на ръце. Развълнуваната й въздишка накара кръвта във вените му да кипне.
— Лека ли съм като пух? — запита с ирония Дездемона. — Винаги съм се чудела.
Старк сериозно се замисли по въпроса.
— Не. Но със сигурност не си по-тежка от един среден компютър.
Искрящият й смях се плисна върху него като кристален водопад.
Той я пренесе през помещението до параваните, които скриваха спалнята й. Отпусна я върху бялата покривка на леглото. Дездемона вдигна поглед и очите й потърсиха лицето му в полумрака.
Старк се подпря на коляно и посегна да освободи косата й от златните шноли, които я придържаха. Буйните червени къдрици се пръснаха върху възглавниците във великолепно ветрило. Той зарови ръце дълбоко в тях и се наведе да вдъхне аромата им.
Дездемона плъзна ръка под разкопчаната му риза и погали гърдите му.
— Харесва ми да те докосвам — дланта й се отмести към рамото му. — Толкова си силен и красив.
Старк не вярваше, че ще издържи повече. Винаги се бе смятал за човек със самоконтрол, за експерт в областта на отложеното удоволствие, но тази нощ бе повлечен от неудържими стихии.
Буквално се срина върху Дездемона.
Тя протегна ръце към него с нетърпение, което го зашемети. Обгърна едната от гърдите й и усети напрегнатото зърно да се притиска към дланта му. Жадно го пое в устните си.
Дездемона издаде тих, полузадушен звук.
— Нараних ли те?
— Не, не. — Тя притисна главата му към гърдите си. Устните му отново я погълнаха, ръката му се плъзна по корема й. Тя повдигна бедра, изпълвайки се с напрежение под дланите му. Старк я погали. Кракът й се притисна към слабините му. Жестът й издаваше страстно нетърпение. Коприненият допир на чорапите й бе невероятно еротичен.