Старк докосна парчето дантела между бедрата й. То вече беше влажно. Уханието на възбудата й бе най-примамващият аромат, който можеше да си представи. Прониза го невероятно задоволство, когато съзна, че Дездемона е също толкова луда за него, колкото и той за нея.
— Старк… — Тя заби нокти в гърба му.
Пръстът му се плъзна под тесния ръб на бикините й. Дездемона потръпна.
Старк вдигна глава и я погледна. Никога в живота си не бе виждал нещо по-красиво. Тя бе потънала в мига. Очите й бяха затворени. Дори само видът на елегантните й, напълно отдадени бедра в черни чорапи, бе достатъчен да го накара да експлодира.
Той направи отчаян опит да се овладее. Целият бе плувнал в пот. Освободи едната си ръка и посегна под леглото. Напипа кутията с мострите на „Екзотика Еротика“. Ръката му стисна някаква кутийка.
Вдигна я и видя, че е в пластмасова опаковка. През щорите проникваше достатъчно светлина и успя да разчете думата „Вибратор“.
— Какво има? — запита бързо Дездемона.
— Сбърках кутията.
Той отново посегна под леглото и този път намери, каквото търсеше.
Ръцете му трепереха, но успя да дръпне ципа си, успя да отвори пакетчето, успя да направи, каквото трябваше да бъде направено.
Не успя обаче да свали панталона и да събуе обувките си. Отказа се да го прави, а само посегна към дантелените бикини на Дездемона.
— Моля те! — Дездемона се вкопчи в него. — Не мога да чакам. Никога в живота си не съм изпитвала нещо подобно. Моля те, Старк! Побързай…
Старк се отказа от усилието да изхлузи черните й бикини по обичайния начин. Сграбчи тясната ивица дантела и тя се разкъса в ръката му.
Старк се вряза в Дездемона с един-единствен властен тласък.
Тя се вцепени, останала без дъх.
— Старк!
За един миг плуващите, променящи се и невъзможно сложни фигури на компютърната конфигурация застинаха за Старк.
Тя беше толкова тясна. Невероятно стегната. Той просто усети, че й причинява болка. Разбра, че ако тя не бе така тотално възбудена, никога нямаше да се получи.
— Добре ли си? — запита я.
— Да… — Дездемона сякаш все още не можеше да си поеме дъх. — Просто ми дай една секунда. Не знаех, че вдигането на тежести увеличава дотолкова определени части на мъжкото тяло.
— За Бога, Дездемона, не ме карай да се смея. Не и сега. Тя постоя още миг неподвижна, после бавно, внимателно се раздвижи, канейки го още по-дълбоко в себе си.
Ръката му се плъзна надолу и намери малкото чувствително местенце, откъдето извираше удоволствието й. Усети електричеството, което я прониза при докосването. Почуди се, че то не го изгори целия. Тя извика — бе възхитителен, полузаглушен звук на изумление и изненада.
Старк усети, че се притиска още по-силно, видя устните й да се разтварят, почувства как бедрата й го обгръщат.
Екстазът й отекна в него, отпращайки го в центъра на някакъв смайващ, невероятно сложен водовъртеж от цветове и форми. Бе по средата на фрактално образувание. За миг Старк видя и разбра всички закономерности в тяхната цялост.
И за този кратък миг във времето вече не беше сам…
Дъждът зачука по прозорците, които изпълваха едната стена на мансардата на Дездемона. Вятърът беше сменил посоката си.
Дездемона лежеше щастливо смазана под голямото, топло тяло на Старк. Главата му почиваше върху гърдите й. Бедрата му твърдо се бяха настанили между нейните. Платът на черните му официални панталони леко драскаше голата й кожа.
— Та ти дори не си си свалил панталоните, каубой — промърмори тя.
— Какво? — Старк вдигна глава.
Погледна я с премрежени очи. В изражението му имаше някакво сънливо задоволство.
— Казах, че дори не си си свалил панталоните. И обувките — тя лениво се протегна под тежестта му. — Трябва да съм благодарна, че поне не носиш ботуши.
— По дяволите. Извинявай.
— Няма нищо — тя се ухили. — Просто те закачах.
— Чаршафите ти…
— Ще ги сменя.
Старк простена и погледна часовника си. Дездемона съзря мекия блясък на цифрите върху циферблата.
— Знаеш ли кое време е? — запита той.
— Кое време?
— Минава полунощ.
Тя му се усмихна унесено.
— Шегуваш ли се.
— Трябва да тръгвам. — Старк се претърколи на леглото и се надигна. — Макбет има да се чуди къде съм се дянал.
— Той няма да се паникьоса.
Стана й студено, след като Старк вече не беше до нея, да я топли.
— Не, но Джейсън и Кайл могат.
Старк тъжно се загледа в черните й чорапи и разкъсаната черна дантела на бикините. Стисна зъби, грабна ризата си от пода и тръгна към банята.