— Дездемона, тук имаме публика. Престани да играеш.
— Уейнрайт винаги са играли за тълпата. Бягай. Благодаря ти за всичко. Наистина за всичко.
— Дяволите да го вземат!
Дездемона долови, че той се колеба още няколко секунди, после чу стъпките му, които се отдалечаваха към асансьора. Този път тя изчака, докато се убеди, че си е отишъл.
Тогава отново отвори вратата.
Госпожа Акърби не беше единствената, която надничаше в коридора. Кристофър Питърс от 508 също се бе появил.
— Всичко наред ли е тук? — запита учтиво Кристофър.
— Да, благодаря — отвърна Дездемона. Госпожа Акърби закудкудяка съчувствено.
— Твоят пръв оргазъм ли, скъпа? Трябваше отдавна да ми споменеш. Можех да ти заема вибратора си.
„Нейният пръв оргазъм?“
Старк не можеше да повярва. Та тя беше така адски секси. Толкова отзивчива. Толкова страстна. Сигурно бе изпитала множество оргазми.
После си спомни колко тясна беше. Спомни си тихите стонове на изненада. Припомняйки си всичко, той си даде сметка, че бе пренебрегнал множество малки знаци, всеки от които свидетелстваше, че Дездемона е жена с изключително оскъден опит.
„По дяволите!“ Никога не успяваше да разчете достатъчно добре дискретните сигнали, които жените даваха за себе си.
Старк трябваше да мобилизира цялата си воля, за да се съсредоточи върху пътуването към къщи. Никоя жена не бе оставяла сетивата му толкова замаяни след секса. В миналото винаги след подобен род преживявания се бе връщал незабавно към обичайното си трезво състояние на ума.
За него страстта бе кратко, много интензивно изживяване, което временно замъгляваше мозъка по същия начин, по който една лоша команда разбъркваше данните на компютърния екран.
Обикновено той превключваше и се връщаше в нормалния си операционен статус само за минути.
Но тази нощ мозъкът му не отговаряше на обичайните промптове. За щастие, беше късно и улиците бяха почти пусти. Движението не беше проблем. Старк се озова у дома си за по-малко от двадесет минути.
Макбет го чакаше. Той огледа Старк с хладен интерес, докато вземаше коженото си яке и ключовете на джипа.
— Добре ли прекара вечерта?
— Да — рече рязко Старк.
Имаше чувството, че Тони не е единственият член от семейството, който има покровителствено отношение към Дездемона.
— Всичко наред ли е с Джейсън и Кайл?
— Никакви проблеми. За вечеря си купихме пица и поиграхме на видеоигри. Легнаха си към десет. — Макбет слезе по предното стълбище. — Ще се видим утре заран.
— Да. Благодаря. Макбет се спря.
— Ще дойдеш ли на рождения ден на Дездемона другата седмица?
— Да.
Макбет кимна.
— Добре. Доведи и Джейсън и Кайл.
— Ще ги доведа.
Старк затвори вратата и включи компютъризираната охранителна система. Изведнъж осъзна, че не му се спи. Спомените за това, как се любиха с Дездемона, със сигурност нямаше да му позволят да заспи лесно тази нощ.
Той реши да прави онова, което правеше винаги, когато се чувстваше неспокоен. Изкачи се по стълбата от бетон и стомана до кабинета си и включи компютъра.
Успокояващите образци на виртуозно програмиране на „АРКЕЙН“ скоро го погълнаха. Не вдигна глава от екрана, докато две малки фигурки не се появиха в полумрака до вратата.
Джейсън и Кайл, по пижами, бяха застанали там.
— Мислех, че спите — каза Старк.
— Джейсън се събуди преди няколко минути — заяви безцеремонно Кайл. — Искаше да види, дали вече си си вкъщи.
— Не само аз исках — рече бързо Джейсън. — Ти също искаше да видиш дали той е тук.
— Тук съм — потвърди Старк. — Как мина репетицията този следобед?
— Мина страхотно — ухили се Кайл. — Всички казаха, че ще взривим залата.
— Макбет каза, че сме на път за „Бродуей“ — докладва Джейсън.
— „Бродуей“ в Сиатъл или „Бродуей“ в Ню Йорк? — запита Старк.
— Де да знам. — Джейсън явно не намираше особена разлика. — Бес, това е майката на Макбет…
— Тя играе едно от чудовищата — обясни Кайл.
— Бес каза, че Кайл и аз сме най-добрите сценични работници, които „Скитащите артисти“ са имали от години. Каза, че имаме вроден талант.
— И каза също, че не биха могли да направят шоуто без нас — добави Кайл. — Август каза, че ако се задържим повечко време тук, ще ме научи да работя с осветлението. Точно с това бих искал да се занимавам.
— На мен ми харесва да поставям декора — заяви Джейсън. — Отговарям за всички дървета в представлението.
Старк кимна.
— Изглежда важно.
— И наистина е важно. Макбет казва, че дърветата са част от онова, което създава настроение на актьорите и на публиката. Той казва, че без съответното настроение, нищо не се получава.