— Вярно. Забравих. — Жулиета се вгледа внимателно в нея. — Сериозно ли говориш, че нещата са сериозни със Старк?
— Да.
— По дяволите! — Тони удари с длан по стената. — Ти спиш с него, нали?
Дездемона се изчерви до корена на косите си.
— Това не е твоя работа.
— Как да не е? — Тони рязко се извърна към нея. — Ти си ми сестра.
Дездемона въздъхна.
— Тони, аз съм на двадесет и осем, скоро ще стана на двадесет и девет. Имам си собствен бизнес, плащам си данъците и се ползвам с доверието на банката. Смятам, че съм достатъчно зряла и независима, за да имам една нормална връзка.
— Ти спиш с него? — задъха се Жулиета. — Дездемона, това е невероятно!
— Ти наистина си се забъркала с тоя тъп технократ — процеди през зъби Тони.
Дездемона хвърли писалката и скочи на крака.
— Следващият, който нарече Старк „тъп“, ще бъде уволнен на часа, ясно ли е?
— Успокой се, успокой се — размаха примирително ръце Жулиета. — Никой няма намерение да обижда клиента ти. Просто ни е трудно, да го приемем така изведнъж, разбираш ли.
— Уейнрайт винаги се женят в своята собствена среда — произнесе заплашително Бес.
Дездемона вдигна очи към тавана.
— Кой тук говори за женитба?
Смаяно мълчание се възцари в офиса. Три чифта очи се втренчиха в Дездемона с мрачен интерес.
— Кога всъщност започна тази история? — запита деликатно Жулиета. — В техническия смисъл, искам да кажа.
— Това е нещо лично — заяви Дездемона. Тони присви очи.
— Снощи, нали? Снощи си спала с него за пръв път. Затова изглеждаш толкова различна тази сутрин.
— Казах, че това си е моя лична работа — сряза го Дездемона. — Е, ако тази инквизиция вече е свършила, наистина бих искала да се върна към задълженията си.
Жулиета докосна челото си с ръка.
— Господи. Сега всичко ми става ясно. Той те е прелъстил след бала. Ти си позволила на целия този луксозен декор, на смокингите, музиката и шампанското да те замаят. Изгубила си си ума.
— Не съм си изгубила ума — рече Дездемона. — Знаех много добре какво върша.
— Надявам се поне да си взела предпазни мерки — изръмжа Бес.
— За него това сигурно е била поредната авантюрка — промърмори Тони.
Дездемона вече не беше на себе си.
— Не е било поредната авантюрка!
— Откъде можеш да бъдеш сигурна? — запита Жулиета.
— Занапред смятаме да се срещаме редовно — отвърна Дездемона.
— Сигурна ли си? — запита Бес.
— Разбира се, че съм сигурна. Всъщност той каза, че ще се обади още днес.
— О, Дездемона! — Жулиета печално поклати глава. — Толкова си наивна понякога. Не знаеш ли, че те винаги казват, че ще се обадят, но никога не го правят?
Телефонът иззвъня.
Дездемона грабна слушалката, благодарна за прекъсването.
— Доставки „Райт Тъч“.
— Твоят пръв оргазъм ли? — запита Старк без всякакъв увод.
Дездемона се срина на стола. Помъчи се да скрие една глупава усмивка.
— Да, защо? Наистина беше, ако там е въпросът.
— Интересно — каза Старк.
— И аз така си мислех.
— Искаш ли пак да го направим някой път? — запита Старк.
Усещайки погледите на публиката, приковани в нея, Дездемона се завъртя на стола си и се обърна с лице към стената. Снижи глас.
— Невъзпитано е да каниш жена на среща, само за да правиш секс.
— Знам — каза Старк и се изкашля. — Би ли желала да дойдеш на театър с мен?
— Звучи прекрасно. Кога?
— Утре следобед. На премиерата на „Чудовища под леглото“.
— С удоволствие ще те придружа — произнесе превзето Дездемона. — По една случайност много обичам театъра.
Трясъкът на вратата на офиса, затръшнала се зад гърба й, я накара да се извърне. Видя Тони да минава покрай прозореца.
Изглеждаше тъй, сякаш всеки миг ще разбие нещо.
— Какво беше това? — запита Старк.
— Нищо важно — увери го Дездемона.
X
Оглушителни аплодисменти ознаменуваха финала на „Чудовища под леглото“. Викове и ентусиазирани аплаузи изпълниха малката зала. Актьорите се поклониха.
От последния ред Дездемона разглеждаше тълпата млади любители на театъра. Несвойствените за възрастта им изражения на умора, цинизъм и несигурност бяха изчезнали, или поне за момента. Магията на театъра ги бе обгърнала и им бе дала, макар и кратък отдих от постоянния стрес, който представляваше животът им.
— Май разбрах тази пиеса по-добре от последната, която гледах — каза Старк. — Тук нямаше палки за мухи.
Дездемона се засмя.
— Моите поздравления. На път си да станеш истински театроман.
— Искаш ли да идем зад кулисите? Аз имам… ммм, пропуск.