— Смаяна съм. Сигурно имаш връзки.
— Познавам някои хора. — Старк й протегна ръка.
Те изчакаха, докато тълпата хлапета се изниза по централния проход към малкото фоайе. Дездемона се възползва от възможността да се притисне до Старк. Наслаждаваше се на силата, която струеше от тялото му. Помисли си, че в него има нещо много солидно и сигурно. Вярно, че понякога се държеше доста сковано или пък проявяваше магарешки инат, но една жена можеше да се опре на мъж като него. Ако той създадеше връзка, щеше наистина да държи на нея.
Пръстите на Дездемона докоснаха износеното памучно кадифе на сакото му. Тя вдъхна дълбоко. Уханието на Старк събуди спомените й. Още не бе дошла на себе си, откак се любиха. Все още й се виеше свят.
— Разбрах, че вече си се запознала с Джейсън и Кайл — рече Старк.
— Наистина се запознах. Макбет ги води два пъти тази седмица в „Райт Тъч“, когато имахме нужда от помощници при товаренето на фургона. Страхотни са.
— Боя се, че и двамата имат сценична треска.
— Симптомите са ми добре познати.
Джейсън надникна иззад завесата. Замаха като луд, за да привлече вниманието на Старк.
— Насам, Сам. Трябва да прибера тези дървета в стаята с реквизита. Ще свърша след минутка. Здрасти, Дездемона!
— Здравей, Джейсън. Страхотно шоу. Дърветата бяха забележителни.
Джейсън засия.
— Благодаря. — Той отново изчезна зад кулисите.
— Здрасти, Сам. Дездемона. — Кайл им махна откъм страничното крило — как смятате, че се справих със завесата?
— Не виждам как биха могли да започнат и да свършат представлението без теб — каза Старк.
— Аха. — Кайл се ухили широко. — Хлапетата от публиката наистина харесаха пиесата, нали?
— Беше истински хит — кимна Старк. — Аз седях на последния ред и видях как всички аплодираха като луди.
Макбет се появи в полумрака.
— Здравей, Дездемона. Старк. Радвам се, че дойдохте. Хареса ли ви?
— Страхотно беше. — Дездемона пусна ръката на Старк, за да прегърне Макбет.
— О, ето те и теб, Дездемона, скъпа!
Бес се понесе по сцената, стиснала под мишница рогата от гротескния си костюм на чудовище. Но още не бе успяла да свали грима си.
— Кой е с теб?
— Лельо Бес, бих искала да се запознаеш със Сам Старк. Старк, това е Бес Уейнрайт.
Старк изискано сведе глава.
— Госпожо Уейнрайт.
— Наричайте ме Бес. — Бес спря и го изгледа от главата до петите. — Значи това сте вие.
— Аз ли?
— Не сте точно онова, което очаквах — осведоми го Бес.
— Това добре ли е?
— Движите се както трябва. — Бес го измерваше с неохотно одобрение. — Като че ли сте минал през добра школа.
— Така е, — каза Дездемона — но не школа по актьорско майсторство. Лельо Бес, абсолютно ти забранявам да правиш лични забележки. Вече почти успя да ме притесниш.
— Глупости. Никой Уейнрайт никога не се е притеснявал от нещо друго, освен от някой забравен стих или въвеждаща реплика.
— Сега всичко става за пръв път — контрира Дездемона.
Джейсън и Кайл се появиха отново. Просто преливаха от възторга на признанието и успеха.
— Искаш ли да видиш кулисите? — запита Джейсън Старк.
— Да, с удоволствие — каза Старк.
— Можеш да видиш и кабинката на осветителя — рече Кайл. — Тук имат страхотни машинарии.
Дездемона се усмихна на Старк.
— Ще чакам тук.
Той кимна и позволи да го отведат в лявата част на сцената.
Дездемона изчака докато тримата се отдалечиха дотолкова, че да не я чуват, и се обърна към Макбет.
— Изглежда възпитателската ти работа напредва.
— Да. — Макбет се усмихна леко. — Наистина се зарадвах да видя Старк сред публиката днес. Джейсън и Кайл разчитаха, че ще бъде тук. Той им беше обещал, че ще дойде, но човек никога не знае.
— Корпоративните босове като него винаги измислят някакво извинение в последната минута, щом става дума за деца — каза ядосано Бес.
Дездемона поклати глава.
— Ако Старк каже, че ще направи нещо, можеш да се обзаложиш, че ще стане.
— Мисля, че Джейсън и Кайл започват да вярват в това — забеляза тихо Макбет.
Двадесет минути по-късно Старк се появи отново. Кайл и Джейсън подскачаха покрай него като весели паленца.
— Ще ходим на пица — каза Джейсън, като забеляза Дездемона. — Някъде, където има и видеоигри.
— Можеш и ти да дойдеш, ако искаш — рече великодушно Кайл.
— Благодаря. — Дездемона се усмихна на Старк. — С удоволствие.
Старк си отдъхна, сякаш не бе вярвал, че ще се съгласи да отиде с него и братята му на пица и видеоигри.
Когато излязоха от театъра, ентусиазмът на Джейсън някак се помрачи. Изражението му стана замислено.