— Сам, знаеш ли, че много от децата от публиката всъщност си нямат истински дом. Макбет каза, че живеят в приюти, евтини мотели и други такива.
— А някои дори живеят във фургони, защото това е единственото, което родителите им могат да си позволят — добави Кайл.
— Домът е ценно нещо — каза Старк. — Не всеки го има.
Старк се прицели в отвратителното зелено чудовище и изстреля последния патрон.
— Уцелих го!
— Съществото се срина и изчезна сред облак дим.
— Успя! — възкликна благоговейно Кайл. — Ти унищожи Уайвърн и намери съкровището. Ти спечели играта. Почти никой не успява да спечели тази игра.
Проблеснаха светлини и на видеоекрана се появиха редица цифри.
Джейсън се взираше в цифрите като в някакъв транс.
— Оу! Гледай колко точки е спечелил. Дездемона надникна към екрана.
— Не мислех, че възрастните са много добри в тези игри.
— Специално на тази й имам зъб — призна Старк, отстъпвайки назад от апарата.
— Как така? — запита Дездемона.
— Аз съм я измислил.
Кайл и Джейсън зяпнаха от изумление. Кайл пръв се съвзе.
— Вярно ли е?
— Да. — Старк извади няколко монети от джоба си. — Искаш ли да опиташ?
— Разбира се. — Кайл зае позиция. — Какъв е номерът?
— Номерът е да не ставаш алчен, когато най-сетне откриеш местоположението на съкровището на Уайвърн. Остави златото там, където е, докато не отстраниш лошите типове от пещерите. И тогава се върни за съкровището.
Кайл се намръщи.
— Така ли?
— Играчите, които се опитват да вземат съкровището и да избягат с него, винаги губят — каза Старк. — Така съм го направил.
Кайл се ухили.
— Ясно. — Той натисна контролните клавиши.
— Програмирана е така, за да внуши идеята за отложеното удоволствие — каза сухо Старк, като гледаше към Дездемона. — Аз съм нещо като експерт по въпроса.
— Дай да опитам, дай да опитам — викна Джейсън.
— Аз съм пръв. — Кайл пъхна монетата в отвора. Джейсън се обърна към Старк.
— Кога си изобретил „Съкровището на Уайвърн“?
— Преди около четири години. Продадох софтуера на компанията, която сега го произвежда. Други програмисти го актуализират периодично, но те не са пипали основната структура на играта, така че все още винаги мога да спечеля.
— Страхотно! — задъха се Джейсън. — Наистина страхотно. Чакай само да кажа на моя приятел, Кевин. Той е добър в тази игра. Винаги стига до нивото на ловците на Уайвърн, но никога не е получавал резултат като твоя. Дездемона погледна Старк.
— Мислех, че твоята специалност е компютърната защита и кодирането на програми, основаващи се на теорията на хаоса?
— Основаващи се на теории, изведени от науката за комплексните структури — поправи я търпеливо Старк. — Казах ти, че не обичам думата „хаос“. Тя не дефинира точно тази област.
— Както и да е. Само за удоволствие ли създаде „Съкровището на Уайвърн“?
— Не. — Старк я хвана под ръка и я заведе обратно в сепарето, тапицирано с червена изкуствена кожа.
Ароматът на прясно изпечена пица изпълваше пъстрия ресторант. Старк бе открил, че Кайл и Джейсън считаха пицата за най-хубавото ядене на света. Откак бяха дошли, бе ял повече пици, отколкото през цялата изминала година.
Дездемона отпиваше от чашата с газирана вода.
— Защо тогава я създаде?
— Написах програмата за играта, защото ми трябваха пари, за да започна „Старк Секюрити Системс“.
Той я изучаваше съсредоточено, учудвайки се колко приятно бе да седи така срещу нея.
Яркото осветление в ресторанта превръщаше бухналите й червени къдрици в навити медени стружки. В тюркоазните й очи грееха топлина и смях. Спомни си за сряда вечерта и пламна.
— Благодаря, че ме покани този следобед — каза Дездемона. — Обичам пиците.
— Наистина ли? Аз лично напоследък определено прекалявам с тях. — Старк хвърли поглед към другия край на помещението, където Кайл и Джейсън все още висяха до видеомонитора. — Искам да ти благодаря, че ми изпрати Макбет. Идеята да ангажира Кайл и Джейсън със „Скитащите артисти“ беше много добра.
— Радвам се, че им доставя удоволствие.
— Кара ги да забравят собствените си проблеми или нещо от този род. — Старк не знаеше как точно да го изрази. — Кара ги да се чувстват участници в нещо важно.
— Винаги е голямо прозрение да откриеш, че има хора, които са в далеч по-лошо положение от твоето — каза Дездемона. — И че можеш да направиш нещо, за да им помогнеш.
Старк премести погледа си отново към нея.
— Може би следващия път, когато излезем, ще бъдем сами.
— На мен също ще ми е приятно.
— И след това бихме могли да си легнем заедно — предложи Старк, настроен оптимистично към живота изобщо.