— Май разсъждаваш доста едностранчиво напоследък.
— Съзнавам, че мисленето ми е донякъде линейно, но се мъча по всякакъв начин да не бъда натрапчив.
Дездемона отпи изискано от чашата си. Очите й искряха.
— За твой късмет си прекалено секси, за да бъдеш наречен натрапчив.
Въпреки отговорностите на по-голям брат, задълженията към бизнеса и проекта „АРКЕЙН“, на Старк му бе изключително трудно да запази коректност в мисленето си.
Трудно беше например да не мисли натрапчиво за Дездемона.
В понеделник сутринта единственото, върху което наистина искаше да се съсредоточи, бе как да остане насаме с нея. Това бе щекотлив проблем, но той бе повече от склонен да посвети голяма част от енергията си на разрешаването му. В края на краищата, винаги бе успявал да действа изключително резултатно.
Мод Пичкот вдигна глава, когато той влезе в офиса си.
— Добро утро, господин Старк. Прекрасен ден. Изпълнен със слънчева светлина и нови обещания, не мислите ли?
— Но навън вали.
— Априлските дъждове донасят майските цветя.
— Но сега сме средата на юни.
— Не бихме могли да оценим слънчевата светлина, ако първо не сме преживели дъжда — заяви Мод, едва скривайки триумфа си.
— Предавам се. Вие спечелихте. — Старк се запъти покрай бюрото й към кабинета си.
— О, господин Старк, почти забравих. Едно пакетче пристигна за вас. — Мод му подаде голяма кутия, опакована в кафява хартия. — Виждате ли? Една изненада, която да разведри дъждовния ден.
Старк взе пакета. Хвърли поглед на адреса на получателя.
— От майка ми е.
— Колко мило.
— Вероятно сватбен подарък. Сигурно не е получила бележката ми, че булката е избягала.
Лицето на Мод за миг помръкна, но тя веднага се окопити.
— Не забравяйте, господин Старк, че нищо не става без причина, макар и в най-тъмните часове преди зазоряване, тази причина да изглежда неясна. Всеки облак има по една светла ивица. Между другото, господин Маккалъм искаше да ви види, веднага щом пристигнете.
— Кажете му да дойде.
Старк влезе във вътрешното си светилище, остави пакета на бюрото, окачи сакото на закачалката и седна. Звънецът за вътрешна връзка пропя тихо.
— Какво има, Мод?
— Търсят ви по втория телефон. Госпожа Алисън Старк. — Тонът на Мод съдържаше твърде явен въпрос.
— По дяволите…
Старк се поколеба. Не беше в настроение да говори с Алисън, но не виждаше как да го избегне.
— Прехвърлете ми я. И кажете на Маккалъм да почака. — Той вдигна слушалката. — Старк на телефона.
— Сам? Аз съм Алисън. Обаждам се да, разбера как са момчетата.
— Добре са.
Старк разглеждаше екрана на електронния си календар и прехвърляше през ума си задачите за деня. Запита се, дали Дездемона би била свободна за обяд.
— Сигурен ли си?
Особеният начин, по който го произнесе, успя да ангажира цялото му внимание.
— Разбира се, че съм сигурен. Току-що ги отпратих с възпитателя им.
— Ти си им наел възпитател? — Алисън изглеждаше поразена.
— Една приятелка ми го препоръча. Той успя да ги привлече към някакъв детски театър. Първото им представление беше в събота и беше абсолютен хит.
— Велики Боже! Никога не съм подозирала, че Кайл и Джейсън се интересуват от театър.
— Има ли някакъв проблем, Алисън? Защото днес съм много натоварен.
Старк намери ножица в чекмеджето и се зае да разопакова подаръка от майка си.
— Не, няма никакъв проблем. — Алисън направи пауза. — Ако трябва да бъда искрена, обадих ти се, защото бях сигурна, че вече ти е писнало и нямаш търпение да изпратиш Кайл и Джейсън обратно в Портланд.
— Както ти казах, те са добре.
— Не се обиждай, но съм смаяна да го чуя. Може би терапевтът им все пак беше прав.
— За какво?
— Че Джейсън и Кайл могат да видят в теб заместител на Хъдзън — гласът й стана поверителен. — Знаеш, че просто не бях на себе си в нощта, когато те избягаха в Сиатъл.
— Забрави го. — Старк развърза панделката и вдигна капака на кутията.
— Провеждах интензивни сеанси за намаляване на стреса с моя собствен психотерапевт. И сега се чувствам много по-спокойна.
— Това е хубаво.
Старк взе картичката, сложена върху хартията за опаковка. Тя гласеше:
Скъпи Сам,
Съжалявам, че пропускам сватбата ти. Ще бъдем в Европа, когато получиш това. Напоследък нещата доста се сгъстиха. Ричард завърши Юридическия факултет тази пролет. Четвърти е по успех. Кати съвсем наскоро се сгоди за един сърдечен хирург. Много се радваме. Той е от отлично семейство. Брайън и аз утре заминаваме за Англия. Ще отсъстваме два месеца. Ще съчетаем бизнеса с екскурзията. Ще ти се обадя, когато се върнем. Дотогава предай моите поздрави на съпругата си.