Старк отстрани няколко пласта луксозна хартия за опаковка. В кутията проблесна кристална купа за пунш.
— Сам? Сам? Чуваш ли ме?
— Слушам те, Алисън. — Той премести кристалната купа на една друга маса.
— Имам нужда от малко свободно пространство. Все още имам.
— Аха. — Старк включи компютъра си.
— Моят терапевт казва, че стресът, в който се намирам, просто ме е съсипал. Момчетата го усещат и това ги кара да се чувстват несигурни.
— Да. — Старк преглеждаше съобщенията на електронната си поща. Спря, когато видя познато име и адрес.
СЕЛИНДЖЪР@ИНСТИТУТ „РОЗЕТА“
— За всички ни беше много трудно — заяви предизвикателно Алисън.
— Да. — Старк не бе чувал от месеци Селинджър. Учуди се, защо директорът на Института „Розета“ го търси точно днес. Съобщението бе кратко и делово:
Моля те, обади се. Спешно е.
— Много съм ти благодарна, задето взе Джейсън и Кайл за известно време. Ние всички имахме нужда да си починем един от друг.
— Да.
— Отначало момчетата обвиниха мен, задето Хъдзън ме напусна, знаеш ли? Техният терапевт казва, че това е нормално, и аз се опитах да проявя разбиране, но държанието им определено повиши равнището на стреса ми.
— Да.
— Доктор Тайтъс, това е терапевтът на момчетата, работи продължително време с тях. Опита се да ги накара да разберат, че прекъсването на брака ни няма нищо общо с тях.
— Да.
— Но те бяха изключително неотзивчиви. Груби и нацупени.
— Да.
— Сигурен ли си, че не ти създават проблеми?
— Сигурен съм. — Старк натисна един клавиш и на екрана излезе личният му списък с телефони, които пазеше в компютъра.
— В такъв случай, — тонът на Алисън стана някак предпазлив — терапевтът на момчетата ми препоръча да отида на почивка.
— С него?
Настъпи кратко, крехко мълчание.
— Момчетата споменавали ли са ти за доктор Тайтъс?
— Казаха ми, че имаш връзка с него.
— Те знаят за отношенията ми с Клиф? — запита глухо Алисън.
— Да-а. — Старк намери номера на Селинджър.
— Е, добре — каза бързо Алисън. — Няма абсолютно нищо нередно в това, че се срещам с доктор Тайтъс. Той е техен терапевт, а не мой.
— Да.
— Аз си имам свой терапевт, доктор Лачлън, и той казва, че за мен е добре, да имам някаква връзка точно в този момент от живота си.
— Да.
— Казва, че това ми е нужно, за да възстановя разрушената увереност в себе си.
— Сигурно.
— Казва, че трябва да преодолея чувството на вина и гняв.
— Уху-у. Виж, Алисън, всички тези психодрънканици винаги са ме обърквали. Кайл и Джейсън са добре. Казах ти, че могат да останат при мен през останалата част от лятото. Тъй че заминавай на почивка с твоя психотерапевт.
— Доктор Тайтъс не е мой терапевт. Казах ти вече. Той е терапевтът на момчетата. Моят е доктор Лачлън.
— По дяволите, ако искаш, вземи ги и двамата със себе си. Изобщо не ме интересува.
— Няма нужда да бъдеш саркастичен — рече сковано Алисън.
— Аз не се опитвам да бъда саркастичен, а се опитвам да освободя телефона си и да свърша някаква работа.
— Ще се обадя на момчетата довечера, за да се сбогувам с тях.
Старк си свали очилата и потърка носа си.
— Искаш ли един съвет?
— Какъв съвет? — попита неспокойно тя.
— Не казвай на Джейсън и Кайл, че отиваш на почивка с техния терапевт.
— Във връзката ми с доктор Тайтъс няма нищо нередно — рече рязко Алисън.
— Не съм казал, че има. Просто ти предложих много-много да не ги занимаваш с въпроса. И без това им е трудно да се ориентират, кой с кого спи в момента.
— Те трябва да приемат реалностите — каза Алисън. — По дяволите, та аз съм зряла жена. И отказвам да се преструвам, че нямам нуждите на възрастните хора. Джейсън и Кайл трябва да разберат, че не бива да бъда лишена от обич и внимание, само защото баща им си е отишъл.
На Старк му се прииска да си беше мълчал.
— Сигурно. Съжалявам, че въобще го споменах.
— Баща им се чука като луд с онази своя нафукана секретарка, ако искаш да знаеш.
— Знам, Алисън, просто те посъветвах да бъдеш малко по-дискретна.
— Дискретна? Да не мислиш, че онова копеле Хъдзън проявява дискретност? Та той и оная русата заминаха за Хаваите, Боже мой! И аз съм тази, която остана да гледа двете деца. Аз съм тази, която трябва да се грижи да имат покрив над главите си. Аз съм тази, която трябва да им купува обувки, да слага ядене на масата и да плаща таксите в училище.
— Не.
— Какво, по дяволите, трябва да означава това?