— Не си пропуснал нищо — каза Старк.
— Да не искаш да кажеш…
— Боя се, че да. — Селинджър въздъхна.
— Съжалявам, да го чуя.
— Когато животът ти сервира лимони, направи си лимонада.
— Какво, по дяволите, трябва да означава това?
— Всеки облак има по една светла ивица. — Старк се усмихна на себе си. — Сега се срещам със собственичката на фирмата доставчик.
— Велики Боже!
Чукането на вратата попречи на Старк да разкаже на Селинджър цялата история. Дейн влезе в офиса и учудено вдигна вежди, когато видя, че Старк все още е на телефона. Старк му махна да седне.
— Дейн се появи току-що — каза той на Селинджър.
— Поздрави го от мен. Изглежда вие двамата чудесно се справяте и сами. Моите поздравления. Довиждане, Старк.
Старк затвори телефона.
— Селинджър беше. Праща ти много поздрави. Дейн изглеждаше леко изненадан.
— Какво искаше?
— Съобщи ми последните новини за Килбърн. Копелето явно е изплувало неотдавна.
Дейн леко подсвирна.
— Имаш ли представа къде е?
— Не. Не са успели да го засекат. И отново е потънал. Дейн се ухили.
— Успокой се. Той вече не е твой проблем. Рано или късно някой от института ще го пипне.
— Сигурно. — Старк се отърси от безпокойството си. — Достатъчно стари новини. Кажи ми някоя нова и добра.
— Сделката Хамъркоум. — Дейн хвърли купчина листи на бюрото. — Имаме я. Това е подписът на Хамъркоум върху договора. „Старк Секюрити Системс“ току-що бе наета да направи пълен анализ на сигурността на тяхната компютърна система и да препоръча мерки и стратегии за защитата й.
— Хубаво. — Старк дръпна листите към себе си. — Много хубаво. Това наистина е нещо голямо.
— И води към други големи неща. — Да.
— Добри сме — каза тихо Дейн. — И когато приключиш работата си по „АРКЕЙН“, ще бъдем още по-добри.
Старк вдигна поглед от договора.
— Предполагам, това означава, че няма да ни се наложи, да се молим да ни вземат обратно в института?
— Шегуваш ли се? Институтът сам ще дойде при нас някой ден. Само чакай и ще видиш. — Дейн се протегна на стола си и погледна загрижено Старк. — Като става дума за клиенти, всичко готово ли е за приема в къщата ти в края на седмицата?
— Доколкото знам, да. Оставил съм всичко на Дездемона.
Дейн сви устни.
— Всичко?
— Всичко.
— Това е сериозно, нали?
— Кое? Приемът ли? Разбира се, че е сериозно. Мразя тези неща, но щом е добре за бизнеса…
— Не говоря за приема. Говоря за теб и за твоя личен доставчик. Ставаш все по-близък с нея, а?
— Така изглежда.
— Внимавай, приятел. Последното нещо, от което се нуждаеш сега, е още една годеница.
Старк се намръщи.
— Не съм сгоден за нея. По дяволите, още изобщо не мисля за брак.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен. — Старк усети странно напрежение в тялото си. — Този път не мисля за по-напред от следващата среща.
— Но имаш връзка с нея — повтори спокойно Дейн.
— Да. — Старк си спомни думите на Алисън. — Зряла връзка между възрастни хора.
— Последният път, когато опита нещо подобно, се озова сам пред олтара. Не мислиш ли, че е твърде скоро?
— Какво трябва да означава това?
— Работата е там, че те познавам, Старк. Ти си човек, който следва твърди модели на поведение. Но този път не си в обичайната си роля.
— И каква е обичайната ми роля?
— По правило ти изпадаш в дълги периоди на усамотение след всяка връзка.
— Взех си поука. Този път всичко ще бъде просто и без усложнения.
— Я стига! Аз съм старият ти приятел, Дейн, забрави ли? Защо не се опитаме да бъдем малко по-честни? Преди три години ти си постави за цел да се ожениш. Знаеш как действаш, когато се заемеш с някой проект. Преследваш целта, докато я постигнеш.
— Не и този път. Официално се отказах от тази цел. — Дейн разглеждаше добре поддържаните си нокти.
— Е, толкова по-добре, защото тя и без това не е твой тип.
Забележката подразни Старк.
— Знам го много добре. Но не виждам защо трябва да се безпокоя. Този път възнамерявам да се оставя на течението.
Дейн се усмихна.
— Ти? Да се оставиш на хаотичните сили на любовта и страстта? И да видя, няма да повярвам.
— Няма да се оставям на нищо. Имам обикновена, неусложнена връзка и това е всичко.
— Ти винаги съумяваш да усложниш нещата — каза Дейн. — Повярвай ми, това е в природата ти.
Сам в полумрака на кабинета си същата вечер, Старк седеше до компютъра и умуваше върху ефекта на вечерното обаждане на Алисън върху Джейсън и Кайл.
На пръв поглед нещата минаха добре. Момчетата приеха новината за ваканцията на майка си с Тайтъс без някаква особена реакция, също както бяха приели пътуването на баща си до Хаваите.