— Сам?
Старк погледна към вратата. Там бе застанал Джейсън. Беше по пижама.
— Мислех, че си в леглото — каза Старк.
— Бях. Но не можах да заспя.
— Сигурно пицата е виновна. Казах ти да не поръчваш толкова голяма.
— Не е от това. — Джейсън влезе по-навътре в стаята. — Какво правиш?
— Работя върху една програма, предназначена за защита на компютърните системи.
Джейсън се взря в екрана.
— Това тук изглежда ужасно объркано.
— Така е.
Старк натисна няколко клавиша.
Произволните знаци, обсипали екрана, започнаха да се трансформират, но под привидната разбърканост съществува определена закономерност. И мога да я възстановя със съответния код.
— Така ли? — Джейсън наблюдаваше съсредоточено как безсмисленото множество букви и знаци се подрежда в два спретнати параграфа. — Сега мога да го прочета.
— Там е цялата работа.
— Страхотно. Къде си се научил да правиш всичко това?
Старк сви рамене.
— Повечето неща съм учил сам.
— Ще ме научиш ли и мен?
— Ако имаме достатъчно време.
— Мама каза, че можем да останем цялото лято. Това време достатъчно ли е?
— Достатъчно е за началото.
Някакъв звук до вратата привлече вниманието на Старк. Той погледна натам и видя Кайл.
— Какво правите вие двамата? — запита Кайл.
— Тъкмо показвах на Джейсън, как действа моята нова защитна програма — отвърна Старк.
— Онази, която наричаш „АРКЕЙН“ ли? И аз искам да видя.
— Окей. — Старк натисна един клавиш и данните на екрана се върнаха в разбърканото си състояние — „АРКЕЙН“ има няколко основни черти. Едната от тях е кодирането. Мога да кодирам информацията, която искам да защитя, сред постоянно променящи се „маймунки“.
— Това ли наричаш „хаос“?
— Комплексност. Е, тайната на комплексните структури е, че те не са наистина хаотични. Само изглеждат такива на пръв поглед. Променливите величини, които ги контролират, са много, много трудно уловими. Но след като веднъж съм ги открил, вече мога да манипулирам данните.
— Това нещо на екрана сега изглежда, точно като пицата, която ядохме за вечеря — каза Джейсън.
— Точно така. То крие данните, които искаме да защитим зад облак от смущения. — Старк натисна още няколко клавиша. — Като променя още някои променливи величини, мога да възстановя информацията, скрита зад смущенията.
— Страхотно е. — Кайл погледна Старк. — Тези неща ли продаваш?
— Да.
— Ако бях толкова добър с компютрите, колкото теб, щях да изобретявам игри — каза Кайл. — А не неща, свързани с бизнеса.
Старк се усмихна.
— Работата с „АРКЕЙН“ наподобява твърде много сложна видеоигра.
— Така ли? — попита Джейсън.
— Да. — Старк натисна още няколко клавиша. — Казах ви, че „АРКЕЙН“ има няколко основни характеристики. Освен кодирането и разкодирането, тя може да действа и като октопод.
— Като октопод? — Джейсън изглеждаше заинтригуван.
— Тя има пипала, които могат да проникват в други компютри, и да проучва мрежите им.
— Сам? — Кайл не откъсваше поглед от екрана.
— Да.
— Мога ли да ти задам един въпрос?
— Давай.
— Мама каза, че си бил на нашата възраст, когато татко е оставил теб и майка ти.
Старк продължаваше да гледа в компютъра.
— Права е.
— Той никога вече не се върна, нали? Искам да кажа, за постоянно.
— Не — отвърна Старк. — Той никога не се върна за постоянно.
— И той няма да се върне при мен и Джейсън, нали?
— Не — каза Старк. — Той няма да се върне. Но всичко ще бъде наред.
— Така ли?
— Вярвай ми — кимна Старк.
XI
Картичката, прикрепена към подаръка за рождения ден, гласеше: „Честит рожден ден на Дездемона от Старк“.
Дездемона вдигна поглед от малкото, красиво опаковано пакетче. В банкетната зала на ресторанта се възцари мълчание. Пъстрите опаковки на половин дузина току-що отворени подаръци, включително и на огърлицата от сини и сребърни цветя, изпратена от родителите на Дездемона от Тъксън, покриваха плота на масата.
Всички впериха погледи в Дездемона, когато тя се зае с последния пакет. Тълпата Уейнрайт очакваше с изострено любопитство да разбере каква бе представата на Старк за подарък за рожден ден. Жулиета и Кирстен изглеждаха любопитни. Макбет и Хенри бяха заинтригувани. Тони бе присвил очи.
Лицето на самия Старк бе приело стоическо изражение. Той бе видимо готов подаръкът му да бъде заклеймен като неописуем провал. Дездемона се залита колко ли пъти в живота му се е налагало да прави подарък на някого. После пък се запита, колко ли подаръка е получил. Усмихна му се.