— Хайде де, отвори го, Дездемона — подкани я Джейсън. — Заедно го избрахме със Старк и наистина е много симпатичен.
Кайл нетърпеливо се ухили.
— Обзалагам се, че ще ти хареса.
— Сигурна съм в това. — Пръстите на Дездемона трепереха, докато внимателно развързваше сложната червена панделка.
„Първият ми подарък от Старк“ — помисли си тя с лека почуда. Каквото и да бе, щеше да го цени вечно.
— Е? Я да видим? — обади се Август от другия край на масата.
Дездемона погледна вуйчо си с ироничен упрек.
— Още не съм успяла да го развия.
— Не я притеснявай, скъпи — каза Бес.
— Другите ги отвори много бързо — възрази Август. — Както прави винаги, между впрочем. Защо толкова се бави с този?
— Почакай една секунда, чичо Август. — Дездемона внимателно сложи панделката на масата и свали хартията тъй, сякаш беше от коприна.
Когато свърши, в ръцете й се появи малка кутия. Картинката на капака изобразяваше някакъв плосък, метален уред, не по-дълъг от ръката й. На етикета под нея беше написано:
ЛДС X-1000
— Прекрасен е — въздъхна Дездемона. — Това е най-красивият „ЛДС X-1000“, който някога съм виждала. Благодаря ти, Старк.
Тя скочи на крака и заобиколи масата, за да му подари възторжена целувка. Стоическият израз изчезна от лицето му.
— Харесва ли ти? — запита той предпазливо.
— Великолепен е. — Дездемона отвори кутията и извади предмета отвътре. Докосна го с благоговение. — Точно какъвто винаги съм искала.
— Знаех, че ще й хареса — рече радостно Кайл. — Аз бях с него, когато го избираше.
— И аз също — каза Джейсън. — Това е един от най-новите модели, които действат на батерии.
Мнозинството от гостите на рождения ден размениха празни погледи.
Август изглеждаше искрено объркан.
— Какво е това, дявол да го вземе?
— Това е „ЛДС X-1000“ — каза Дездемона.
Тя с обич погали малкото нещо, прилично на антена от едната страна на странния уред.
— Какво е „ЛДС X-1000“? — настоя Бес.
— За какво служи? — запита Жулиета.
Дездемона се престори, че не чува въпросите, защото нямаше абсолютно никаква представа, какво е „ЛДС X-1000“, нито пък за какво служи.
Тони й се притече на помощ.
— „ЛДС“ е съкращение от „Личен дигитален секретар“ — той се приведе напред с неохотен интерес. — Много малък компютър, който Дездемона може да носи в джоба или в чантата си.
— Компютър ли? — намръщи се Хенри. — Но той няма никакви клавиши.
— Няма нужда от клавиши — обясни Тони, взе машинарийката от Дездемона и внимателно я разгледа. — Командите се пишат директно на екрана с този малък молив, който е прикрепен към него.
— Сам го програмира специално за Дездемона — рече гордо Джейсън. — И той ще прави най-различни неща само за нея.
Дездемона взе ЛДС от ръката на Тони и погледна Старк.
— Програмирал си го само за мен?
— Да — каза Старк.
— Колко мило. И какви специални неща може да прави?
— Можеш да изпращаш и получаваш електронна поща, например. Както спомена Джейсън, моделът работи на батерии. Не е нужно да търсиш къде да го включиш.
— Винаги съм искала да се включа в електронната поща — рече Дездемона.
Тони я изгледа недоволно.
— Отдавна съм инсталирал тази програма в компютъра на офиса ти. Но ти никога не си я използвала.
— Компютърът в офиса ми е твърде голям, за да го нося насам-натам със себе си — изтъкна Дездемона.
Тони кипеше от вътрешно негодувание. Но никой не му обръщаше внимание. Всички бяха ангажирани с демонстрацията на личния дигитален секретар, която Старк правеше в момента.
— Можеш да го използваш, за да си водиш бележки, когато работиш — обясняваше Старк. — Или да изчисляваш цените на офертите си. Има също и възможности за чертане, така че можеш да скицираш разположението на бюфета си.
— Чудесно — каза Дездемона.
— Той преобразува ръкописните букви от почерка ти в машинописни букви на екрана. — Старк й подаде молива. — Ето, опитай.
Дездемона внимателно пое мъничкия компютър и се постара максимално да се съсредоточи, за да се научи да работи с него. Джейсън, Кайл и всички Уейнрайт се събраха около нея.
— Мога ли и аз да опитам? — обади се Хенри. Макбет придърпа стола си по-близо до Дездемона.
— Дай и аз да направя едно кръгче.
— Никой, освен Дездемона, не може да го използва — заяви Старк, без да откъсва поглед от нея, докато тя се занимаваше с ЛДС. — Това е изключително личен компютър. Той ще научи нейния почерк и нейните навици за работа. Колкото по-дълго го използва, толкова по-ефективен ще става. След известно време изцяло ще се настрои към нея.